Петъци черни.
Съботи спрели.
Нищо модерно –
сняг от неделя.
Времето няма
цел и посока.
Петък за двама
вече е стока.
Сняг от неделя.
Скъпо – от утре.
Как се споделяше
събота сутрин?
източник: facebook
Петъци черни.
Съботи спрели.
Нищо модерно –
сняг от неделя.
Времето няма
цел и посока.
Петък за двама
вече е стока.
Сняг от неделя.
Скъпо – от утре.
Как се споделяше
събота сутрин?
източник: facebook
Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.
Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.
източник: личният профил на автора във facebook
Светът е малък колкото тъга –
не се побира истината в нея.
Копнее всяка лодка за брега.
Но колко лодки приютява кеят?
Животът е безумно справедлив
и всяко нещо винаги се връща –
за някой пясъкът е просто сив,
за друг
е много повече от къща.
из “Любов до синьо”
източник: личния профил на автора във facebook
Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.
Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.
Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава – едва ли.
Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.
източник: facebook
Ще искаш прошка. Няма да я дам.
Защото прошката е просто думи.
За мен е по-добре да бъда сам
пред всички изневери помежду ни.
Причини – бол! И поводи безброй!
Не си ли верен, няма нищо общо!
С какво е по-добър от мене той?!
Извън леглото, с теб ли е изобщо?!
Иди си. С друг. И с други – все едно!
Не давам прошка. Думите си пазя.
Червилото по мен? Едно петно.
Държа на себе си. А теб не мразя.
Клише: разбитото не се лепи!
Ще купя просто ново огледало…
Сега се успокой. Легни. Поспи.
Не ти прощавам. Но съм твой.
Изцяло.
източник: facebook страницата на автора
Следобед да заминем за Париж.
Париж е град за влюбени. Без име.
Град, в който часовете не броиш.
Град, в който всяка улица е рима.
Вземи чадъра само. Ще вали.
Ноември е. Дъждът ще ни измокри.
Там всички локви с теб ще поделим.
А после ще ти купя нова рокля.
Да тръгваме веднага. Днес съм ларж.
Обичам те. Причина друга няма.
Париж е град за хора без багаж.
Париж е град за влюбени.
За двама.
източник: facebook