Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.
Не са ми нужни хиляди цветя.
Eдна-едничка детелина стига.
Надежда светла в четири листа,
усмихнато в зелено дето мига.
Не искам и безкраен морски бряг,
със всичките самотни вълноломи.
Eдна вълна да имам с щурия ù бяг,
препускаща с мечти в сърцето нови.
Не искам думи със безлична красота,
а ириси, които казват просто “здрасти”.
Най-малките, най-простички неща,
но истински, зареждащи и страстни.
източник:интернет
