Накъсани мисли
неизказани думи
не написан стих…
Крилати мечти
спомени парещи
душата не спи…
Тъмна нощ
Луната угасна
няма звезди…
Слънцето чакам
топла прегръдка
щастливи сини очи…
Илина Даргова
06.09.2012
източник:личният фейсбук профил на авторката
Когато…Тогава
Когато притихна във мрака,
когато словата отлитнат,
когато тишината прегърне ме нежно
и даже няма шум от преминала мисъл…
когато пресъхнат сълзите,
и усмивката замръзне увиснала на лицето,
когато мечтите се сринат ,
а спомените се превърнат във пепел,
когато все едно дали е ден или
беззвездна нощ, тъмна и мрачна,
когато звездите си отидат обидени,
а луната гръб ми обърне…разплакана…
тогава оставам сама да поговоря със себе си,
разсъждавам и премислям съдбата си,
и търся си слънцето, да ме огрее и стопли,
да ме прегърне и ми върне надеждите,
да ми каже ,че без мен не може да грее усмихнато…
тогава олеква ми, душата ми литва,
превръщам се в песен,със слънчев лъч се усмихвам,
и всичко е толкова просто и някак естествено,
отгръщам пожълтялата страница , вече прочетена,
и започвам на чисто,на бяло… от нулата…
докато стане цветно и шарено, непринудено весело.
Преродена от болката на изпепелените чувства
пак съм жар птица и отлитам да достигна,
и погаля с крилете си слънцето на живота ми.
Илина Даргова
26.07.2014
източник:facebook/личния профил на авторката/
