
Когато…Тогава
Когато притихна във мрака,
когато словата отлитнат,
когато тишината прегърне ме нежно
и даже няма шум от преминала мисъл…
когато пресъхнат сълзите,
и усмивката замръзне увиснала на лицето,
когато мечтите се сринат ,
а спомените се превърнат във пепел,
когато все едно дали е ден или
беззвездна нощ, тъмна и мрачна,
когато звездите си отидат обидени,
а луната гръб ми обърне…разплакана…
тогава оставам сама да поговоря със себе си,
разсъждавам и премислям съдбата си,
и търся си слънцето, да ме огрее и стопли,
да ме прегърне и ми върне надеждите,
да ми каже ,че без мен не може да грее усмихнато…
тогава олеква ми, душата ми литва,
превръщам се в песен,със слънчев лъч се усмихвам,
и всичко е толкова просто и някак естествено,
отгръщам пожълтялата страница , вече прочетена,
и започвам на чисто,на бяло… от нулата…
докато стане цветно и шарено, непринудено весело.
Преродена от болката на изпепелените чувства
пак съм жар птица и отлитам да достигна,
и погаля с крилете си слънцето на живота ми.
Илина Даргова
26.07.2014
източник:facebook/личния профил на авторката/