Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.
В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.
После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.
Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.
Знам, пролетта ще запазя в сърцето –
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.
Ивелина Никова- Радионова
„ Копнеж по слънце”
