Октомври преброява птиците,
отлитащи на юг.
Остават спомени по жиците,
светът е вече друг.
Денят прелива от безптичие
сега, сега, сега…
Градът, забравил своето величие,
притихва във тъга.
Приижда зимата неистово
към нас и към света.
Спасява ни, спасява ни единствено…
Коя ли? Любовта.
източник: профилът на авторката във facebook
Във всеки златен лист откривам спомени
за лятото , за любовта , за слънцето…
Те там са, във сърцето ми, сълзи отронени,
от бурята на времето откъснати…
Във песента на вятъра пак чувам как шептят
мечтите и надеждите забравени…
Като мъниста сред листата те блестят…
Напомнят ми за хиляди неща неправени…
Във всеки залез виждам изгрев нов…
След всяка болка идват и щастливи дни…
Защото нужна е единствено любов
и някой , който да ти каже „Остани”
източник: профилът на авторката във facebook
Оказа се ужасно сложна
науката на моето сърце.
Уж смесвах само бяло с черно,
а все преливаше от цветове.
Понякога примесвах скришно
химични елементи, непознати
и бълваше от колбата ми, пищно,
ефекта на разбитите миражи.
След всеки изпит знаех всичко,
и всеки следващ бях невежа.
Дори еднаквите си грешки,
повтарях упорито със надежда.
Оказа се ужасно сложно
да давам обич правилна, безгрешна.
Оказа се, е невъзможно,
така да ме обичат…честно.
Научих си урока, този път.
И няма да обичам, обещавам.
А утре,щом изпита ме светът
ще се опитам пак да го забравя.
източник: страницата на авторката във facebook
Има една непозната,
с която, поне веднъж
месечно, господин на средна възраст
се засича в градската библиотека.
Той е скромен,
минал 30 години, хубав, но не красив,
леко оплешивял,
без голям житейски опит,
но с богато въображение,
което го тласка към много заблуди.
Тя е с десетилетие
по-млада,
красива, непринудена,
доста по-добре облечена от него,
дългокоса.
И двамата се разминават
из града,
понякога се поглеждат,
но така, както хората,
които не искат да се познават,
още от пръв поглед.
И двамата живеят сами,
обичат да гледат навън когато вали,
но няма нищо друго,
което е общо в интересите им.
Веднъж се сблъскват на
улицата, той я поглежда,
тя се извинява набързо
и заминава.
Той не знае, че тя често пита,
коя книга е взел
последно от библиотеката,
и винаги я прочита след него.
Тя не знае, че той й
пише стихове, които крие в една тетрадка,
в дъното на чекмеджето си,
макар, че няма кой да я потърси.
Ако съдбата ги заобича,
в един момент ще им покаже,
макар и двамата да са доста интелигентни,
какви големи глупаци са, и колко прелестни наивници.
източник: magnifisonz.com
Понякога така в живота става:
под Божия нечакан благослов,
когато даже и не предполагаш,
пристига стопроцентова любов.
От теб зависи как ще я посрещнеш,
с доверие, съмнение, или
с усещане , че тука става нещо,
но още те от старото боли.
Обаче размотаването губи
на силната любов от свежестта!
Захвърляй бързо спомените груби
и вярвай, че се случват чудеса.
За всекиго животът е различен.
Това важи за чувството “любов”.
Бъди и смел, бъди и неприличен,
за щастието за да си готов.
12 юни 2019г., София
източник: изпратено ми лично от авторката
Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.
Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.
Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава – едва ли.
Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.
източник: facebook
