Публикации свързани с думата майчинство

Още ли ме чакаш нощем, мамо?
Още ли се молиш пред свещта,
да ме пази Господ Бог и само
доброта да срещам по света!

 
Пазиш ли ми детските къдрици?
Топлиш ли ги с ласкави ръце?
Пил е всеки косъм по сълзица –
мъката на твоето сърце.

 
Още ли говориш с птици, мамо?
Още ли ги питаш где съм аз?
Като тях, уви, крила си нямам,
към дома да литна в тежък час.

В слънцето ли ме заклеваш, мамо?
В месечина? В ясни ли звезди?
И дори светът да рухне, знам аз –
обичта ти все над мен ще бди!

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:”Мамо,виж каква шега!”
Аз рекох:”Синко,чакай малко,не сега”.

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася –
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж –
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта –
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:”Мамо,моля!”

източник:facebook

Не смогвам да заспя със часове.
От нощ на нощ – все повече и повече.
Изчезна в лабиринт от страхове
на моя сън вълшебното разковниче.
Страхувам се от всичко – от смъртта,
от тъмното, войните, земетръсите,
от катастрофите, от… съвестта,
от болестите, от живота – късия,
от мисълта, гризяща моя ум,
децата да не хванат криви пътища,
да не направят някакъв золум,
та да посрамят себе си и къщата. 
Какво да правя, Божичко, какво!
Знам, има хапове против безсъние.
Един да вземеш – спиш като дърво
на сънищата паднал чак на дъното.
Един… Но да не бе и онзи страх,
че може да потрябвам точно тая нощ
в ей точно тоя непрогледен мрак,
във който ми се спи до отчаяние.
О, майчини простени страхове! 
На всички майки – доживотни спътници.
…Смелчаци раснат моите синове
и дъщеря ми. И това ми е
наградата за всичките безсъници.

източник: интернет