Аз честичко мълча и много нося…
Наивна ли изглеждам? Може би.
Съвсем не те тормозя със въпроси.
Спокойна съм. Бих казала – почти…
Избягвам трайно всякакви скандали,
преглъщам думи – за да има мир!
Емоциите кротко са заспали.
Усмихваш се, но – не, не ги буди!
Че другата ми същност е стихия!
(Признавам ти – от нея ме е страх…)
В душата ми сто демона се крият –
дано не се изправиш срещу тях!
Да, честичко мълча и много нося…
Наивна ти изглеждам, може би.
Но се пази – когато се ядосам,
не би могъл и Бог да те спаси!…
