Публикации свързани с думата Мира Дойчинова irini

Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ…
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има…
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си…
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия…
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

източник:facebook

Не ме питай колко съм те търсила.
Няма такова определение.
Навярно до Бога. И до втръсване.
А пък ти си без право на вземане…

И колко невярни пътеки преминах –
ей така, та да стигна до тебе.
Билото – било. Вече минало.
За бъдеще – нямаме време…

А пък колко горчилки изпих,
и във чашата – все тебе откривам.
Горчи всяка истина. Като стих,
в който себе си до дъно разкривам…

Не си мисли, че просто съм се отказала.
Само тайно сълзите избърсвам.
Даже всичко да бъде напразно,
аз – лудата, безкрая претърсвам…

източник: mirairini.com

Пак ще забавя темпото.
Стига ми толкова бързане.
Време е за декември,
чай от жасмин и свързаност…
Време за лед по стъклата
и за жарава в камината.
Време да излекувам душата си
от толкова много минало…
Да не спестявам прегръдките,
нищо да не пропускам.
Време за нежност, и стъпки
в снега – тих и пухкав…
Пак се превръщам в детето,
търсещо чудо във всичко.
Време за празник в сърцето.
Време да се обичаме.

източник:личния профил на авторката във facebook

Когато паднеш отвисоко,
защото много натежаваш
от всички брони против болка,
от навиците да забравяш,
от опитите да летиш
над простосмъртните проблеми,
от отказа да се смириш,
от гордостта, че имаш време,
в илюзията, че си млад
или в претенция за мъдрост,
в заблудата, че си богат
с неща, които те обвързват –
когато срещнеш твърдостта
и искаш всичко да оставиш,
недей забравя, че пръстта
е твоят шанс – да се изправиш.

източник:личния профил на авторката във facebook

Харесвам ли се?… Много сложен казус.
Със сигурност съм крайно непривична.
Светът бездруго пълен е с омраза,
така че твърдо смятам да се заобичам.

Недей ме обвинява в егоизъм.
Съдбата ми изобщо не е лека.
Раздадох и последната си риза
във опити да разбера Човека.

И ето ме – свободна като просяк.
Харесвам ли се?… Много при това!
Щом винаги със себе си ще нося
вързопчето на своята душа.

източник: Български националистически форум

След всеки празник има многоточие.
След светла радост – идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза…

След паузата – e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.

След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?…

След цялото – отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.

източник: Български националистически форум