Публикации свързани с думата обич

Виж, сине, няма как да бъдеш безгрешен.
Някой ден ще я ядосаш.
И ще се скарате.
Неизбежно е.

Скандалите имат четири етапа, сине.
Оправдаване.
Убеждаване.
Викане.
Обвиняване.

Първо ще се оправдаваш.
Ще обясняваш защо не си виновен.
И ще си намираш извинения за всичко.

После ще започнеш да я убеждаваш.
Че нещо не е разбрала.
Че това, което чувства, не трябва да го чувства.
Че нещата не са точно такива, каквито изглеждат.

След това ще викате.
Ще крещите.
И ще си натрапвате гледните точки.

Щом ви заболят гърлата, ще започнете да се обвинявате един друг.
Кой прав, кой крив.
Усилено ще търсите виновника.
Макар вината никога да не е еднолична.

Накрая идва сърденето.
Ще спите с гръб един към друг.
Ще си говорите с половин дума.
Ще си мерите егото.

Но всички тези неща не са страшни, сине.
Не бива да те плашат.
Хората не се разделят, защото се карат.

Сбогом си казват само онези.
Които слушат какво говори другият.
Но отказват да го чуят.

източник:gnezdoto.net

Следобед да заминем за Париж.
Париж е град за влюбени. Без име.
Град, в който часовете не броиш.
Град, в който всяка улица е рима.

Вземи чадъра само. Ще вали.
Ноември е. Дъждът ще ни измокри.
Там всички локви с теб ще поделим.
А после ще ти купя нова рокля.

Да тръгваме веднага. Днес съм ларж.
Обичам те. Причина друга няма.
Париж е град за хора без багаж.
Париж е град за влюбени.
За двама.

източник: facebook

Каквото ми остана, ще ти дам.
Вълни на дрипи, облаци на буци.
Две шепи пясък, жълт ката сусам.
Въже от вятър. И мъгли – памуци.

Остъргания от пороя скат.
Безсмъртничета мъртви – цяла стиска.
Измислих го за тебе този свят.
Нима от мене нещо друго искаш?

От огъня изви се дълъг дим.
И все по-ниско пламъкът се спуща.
Вземи, каквото можем да спасим,
защото утре тук ще бъде пустош!

Една тръстика, сгъната одве.
И блясъка на изгрева сафриден.
От утре тук морето ще реве.
Ще мъкне върху плажа мъртви миди.

Ела!… Без тебе въздухът горчи.
И аз въже от вятър си приготвям…
И сянката ми вечно ще стърчи
като забита във небето котва.

източник: hulite.net

Когато ми е ниско, съм трева.
А мравките изглеждат като хора.
И не очакват да ги разбера.
И не очакват да им отговоря.

Когато ми е тъмно, си мълча.
Защото думите са непонятни.
И сякаш съм изгубила ключа.
И сякаш ме сънува някой.

Когато ми е ниско, съм сама.
А самотата е така дълбока.
И помня само пътя към дома.
Човеците са нависоко.

Тогава съм най-тихият сезон.
И имам нужда от море и от кокиче.
От думи, много думи за любов.
И някой, който ме обича.

източник: facebook