От дълги дни и нощи
Оля Александрова
От дълги дни и нощи съм сама,
От дълги дни и нощи съм в очакване
Изпълнена със странна светлина
Изпълнена с огнено сияние
И както с отразена светлина
Луната с блясък гони тъмнината
И слънцето чрез нея в нощта
Отново ни дарява свойта сила
И както видима е древната луна
И в целия си блясък е красива,
Когато падат слънчеви лъчи
И цялата за нас я те разкриват
Така и аз като луна
В сияние блестящо се обливам
Когато мойто слънце тоест ти
Със свойта обич ме залива
И светя слабо в свойта самота
С тъжен облак сякаш се обвивам.
