Публикации свързани с думата Павлина Соколова

Издирвам си приятелство. От малка.
От тези – истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делимe залъка,
усмивките, сълзите… Също тайните.
Със който тишината да е пивка,
и спомня си рождената ми дата.
Някой, готов за моята усмивка
да преобърне два пъти земята…
Готова съм да заплатя със всичко
което във сърцето ми остана.
До глупост мога някой да обичам
и нищо да не искам във замяна.
Издирвам си приятелство, което
далече да стои от дребни сметки.
да се римува с пулса на сърцето,
и егото да слага зад решетки…
Приятелство… Със две добри очи,
в които сякаш цял свят се оглежда.
И нищо, че наивно ви звучи…
Не стреляйте по моята надежда!

източник: профилът на авторката в otkrovenia.com

Нещо взе, че ми кипна под веждата
и сега ще затръшна вратата,
ще си метна на рамо Надеждата
и ще взема да хвана гората!

Нека всички си хапят езиците
и протестно да клатят главата,
във фонтан ще си хвърля жълтиците,
а пък после – ще хвана гората!

Който ще да ми мие чиниите
и полива във къщи цветята,
а началникът, ако го видите,
му предайте: “Тя хвана гората!”

Да завъдят мо̀лци и хлебарки
панталонът, сакото, полата…
Аз коприва ще ям с манатарки!
Само нека да хвана гората…

Не ми трябва ни грим, ни прическа,
ще си пусна на воля косата.
Статус “Дим да ме няма!”, от днеска!
Който пита за мен – съм в гората! 

източник: страницата на авторката във facebook

Здравей, Любов,
днес ти пиша, защото
своя възел от чувства развързах.
Знам, че искаш да скъсаш писмото,
но те моля, за Бога… не бързай!
Има няколко думи, които
аз погребвах последните зими
надълбоко в сърцето си свито…
И мълчах твърде дълго…
Прости ми.
Знам, че искаш сега да отпратиш
тези мои възкръснали думи,
но ме чуй: Преглътни гордостта ти
(с всички пропасти гняв помежду ни.)
Знам, тежат ти горчивите спомени
и спестявам ти днес своя глас,
но дано тези листи бездомни
за сърцето ти бъдат компас.
Искам само да знаеш, че още
песента ни (да, тази!) боли ме
и в онези, най-дългите нощи,
тишината крещи твоето име.
Искам само да знаеш… сгреших.
Всяка мисъл към теб ме отвежда.
Ти живееш във всеки мой стих,
ти си моята капка надежда…
Мойте светли мечти, овдовели,
мойта мъка и пулс учестен,
мойте дълги, самотни недели…
Моят изгрев и залез червен.
Искам само да знаеш: Обичам!
Теб! До болка. До лудост. До смърт.
Всяко сбогом, което изричах,
беше крачка към теб… Всеки път!
Искам само да знаеш,
защото
твоя път пак от теб ме разделя.
Знам, сега ти ще скъсаш писмото.
Сбогом, моя Любов…
До Неделя.

източник:facebook