Публикации свързани с думата позитивно

Понякога така в живота става:
под Божия нечакан благослов,
когато даже и не предполагаш,
пристига стопроцентова любов.
От теб зависи как ще я посрещнеш,
с доверие, съмнение, или
с усещане , че тука става нещо,
но още те от старото боли.
Обаче размотаването губи
на силната любов от свежестта!
Захвърляй бързо спомените груби
и вярвай, че се случват чудеса.
За всекиго животът е различен.
Това важи за чувството “любов”.
Бъди и смел, бъди и неприличен,
за щастието за да си готов.

12 юни 2019г., София
източник: изпратено ми лично от авторката 

Нещо ми каза април и си тръгна.
Нещо прошепна и стана на прах.
Беше ли думата обич безсмъртна?
Колко пътеки се вливат във думата страх.

Май наводни и души, и куплети.
Всичко е вече с обърнат хастар.
Ние сме същите – лодки в морето,
носещи своя невидим товар.

Ето че юни дойде като песен,
макове светят като благослов.
Aз ли? Със летните думи се смесвам.
Видоизменям тъгата в любов.

източник: профилът на авторката във facebook

Измислени чувства и сложни дилеми,
изчезнали сенки по прашния път,
неискрени думи, изгубено време,
а птиците някъде волно летят…
А някъде още усмихват се хора,
събуждат се в утрото с нова мечта,
душите им волно се реят в простора,
живеят със обич, без страх, суета…
Измислени чувства и болки ненужни,
изплували сенки от лепкав сумрак…
Сега са далечни и толкова чужди…
Изхвърлих ги вече..Забравих за тях…
Сега съм свободна, отново живея
и вечер във мрака рисувам звезди,
а утре със слънцето пак ще изгрея,
в небето, където се раждат мечти…

източник: профилът на авторката във facebook

Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.

Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.

източник: личният профил на автора във facebook

По хребета на този стих
се стеле пролетна омая.
В огромността на нищото открих –
не е илюзия безкраят.

И без да се отбиват във съня,
прелитат вчерашните скърби.
Обърканите ноти на деня…
Последна болка или първа.

И всяко, всяко утро е врата
към нещо непознато.
Тъгуваме, че свършва пролетта,
забравили, че иде лято.

източник: личния профил на авторката във facebook

Надеждата?
А любовта?
А прасковите двете и черешите?
А вярата?
А смисълът?
Той? Тя?
Променят ли се?
Чувствата?
Копнежите?
А допирът?
А топлата му длан?
А утре?
Ами после?
А сърцето?
„Обичам” е клише?
О, не!
Лъжа!
Каква ти тъмнина?!
Навън е светло!

източник: margalo.bg