“Човек е истински два пъти: когато се ражда и когато умира. Когато обича и когато застане очи в очи с мъката си. През останалото време бърза за някъде, остава в къщи, среща се с приятели, напуска ги, напускат го, отглежда деца или цветя, или домашни любимци, чака заплата, чака пенсия, купува, продава, харчи пари, харчи живота си и докато се обърне, някой друг е живял , някой друг е летял, някой друг, някой друг….”
Рая Видинска
източник: профилът на авторката във facebook
Едно малко момиченце държало в ръцете си две ябълки. Майка й нежно и с усмивка я попитала: “Миличка, ще дадеш ли на мама едната ябълка?”
Момиченцето погледнало майка си, замислило се, след това внезапно нахапало едната ябълка, и веднага след това и другата. Майката се натъжила, почувствала как усмивката й застива, но се постарала да не показва разочарованието си. Тя много се разстроила от това, че нейната любима дъщеря не пожелала да сподели с нея ябълките си.
Но изведнъж момиченцето подало една от двете нахапани ябълки и казало: “Вземи тази, мамо! Тя е по-сладка.”
– – –
Независимо от вашата възраст, опитност и осведоменост, никога не бързайте да съдите другите. Дайте им възможност да обяснят. Това, което виждате, може да е лъжовно. Често, виждайки само външното, ние се заблуждаваме в истинските мотиви за действията на другите хора.
източник:facebook*
Моля ви, не закъснявайте!
За разговор, за среща, за любов!
Понякога минутите са важни
и костват цял един живот.
Не закъснявайте за думи нужни.
Когато нечие мълчание боли,
най- близките си стават чужди,
и никога несрещнати дори.
Не закъснявайте за допира на длани.
Или за поглед. За прегръдка даже.
Душата има свои тайни,
които няма как да ви разкаже.
Не закъснявайте за обич, ако в мрака
единствена стои като светило.
Дори да е готова да ви чака,
сърцето има свое си мерило.
Не закъснявайте, дори минута,
че всяка следваща секунда ще боде.
Животът винаги ще чака.
Но някой ден… и той ще спре.
източник: страницата на авторката във facebook
“Спри музиката. И влез. Вътре в себе си. Ако е тъмно, не бой се. Ще свикнеш с тъмнината. Спъна ли се в нещо? О, да, този кашон със стари желания, мечти и копнежи… откога се канеше да го изхвърлиш. Но, ето го, събира прах и смърди на спомени и мухлясало минало. Пак няма да го изхвърлиш. Нищо. Избутай го настрани. И влез по-навътре. Свикна ли вече с тъмнината? Видя ли, че няма страшно. Става ти горещо? Понякога е толкова задушно в това твое помещение. Май отдавна не си проветрявал “себе си” . Защото отдавна не си влизал там. Все забравяш кой беше ключът. Но, виж, стремиш се да помниш ключа за този до теб. За онази около теб. За входа към другите. Сори, човече, те понякога “сменят патроните”. “Бронират вратите си”. Пък ти стой на прага им, колкото искаш… Я стига глупости! Хвърляй ги тея ключове към другите и вземи намери онзи ръждясалия към себе си.
“Размисли върху ранната реализация и вредата, която ни нанася, поради това, че е рано да бъде осмислена. За това, че късметът съществува в пресечните точки на обективните реалности. За загубата на контрола въру живота и за това, как да си го върнеш. За вярата в добрината на утрото, както и за това, че денят започва няколко пъти. За увереността, че без спазването на правила, в живота ни няма забавление. И в крайна сметка, за плахата надежда, че може би някой ще се вслуша и ще открие нормалността на не-успеха, на безсмислието и лудоста на прокрастинацията и, може би, още някой ще се вгледа навътре в себе си и в това, което е постигнал и ще се хареса именно такъв. От 1983 работи в областта графичния дизайн, оформлението на книгата, илюстрацията, анимацията и приложенията за интернет. Специализира в изработването и издаването на пространствени книги (pop-up). Дълго време е бил арт директор в рекламни агенции и в големи издателски групи.”
