Ако някога
си тръгна
омагьосана
или ранена
на разсъмване…
Вземи от мойта
нежност,
посади я…
Тя ще се разцъфне
като цвете
и ще се превърне
в прашинки
от обичане…
Оля
28.05.2018
източник:facebook
Публикации свързани с думата раздяла
“Заболя ме…”- Юлиана Никифорова
Заболя ме. Все едно,че някой ме удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ми спря.
– Не те обичам вече.
Не бях и подозирала,че думите могат да причиняват осезаема физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо,а аз все още стоях безмълвна,бездиханна и смразена.
Чух крещене. Не,това съм аз. Тези викове излизат от мен. Краката ми омекнаха и се свлякох на земята.
Буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма,опитвах се жадно да поема въздух,да се се съвзема.
Всичките ми мечти бяха свързани с него,а той си тръгна. Може ли човек да живее без мечти?Светът ми беше разрушен. Аз бях разрушена..
Виковете ми се смесиха с хлипания. Плачех,исках да го изплача. Да изплача всичката болка,която изпитвах..Да плача докато стана празна. Празна от чувства.
На сутринта трябваше да отида на работа. Вършех всичко рутинно,а наум крещях. Защо светът не ме изчака да се събера,да стана отново цяла?! Защо не ми даде поне малко време да свикна с болката?!
Клише.
Но клишетата са истина.
Каквото и да стане животът продължава.
Юлиана Никифорова
източник:страницата на авторката във facebook
“Най-тихо е”-Ивелина Никова
Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.
Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.
Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…
из „ Копнеж по слънце“
източник:личния профил на авторката във facebook.com
“Подари ми тази тишина…”- Caribiana
Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича.
А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно.
източник:facebook
“Адажио”-Селвер
От всички начини да се сбогувам,
избирам този със еленови гори.
Минутите не могат да ме чуят.
Но ти върви. Върви.
Разменям есенната си прозрачност
за няколко снежинки и едно море.
Заравям се във думи – да не плача.
Не идвай тук. Недей.
Това, че сме докосвали вълните,
не значи, че разбираме брега.
Хиляда жерава сега отлитат
от моята душа.
От всички начини да се сбогувам,
избирам този със зелените криле.
С глухарчетата, с вятърните кули.
С параклисите в мен.
източник:личния профил на авторката във facebook
