Публикации свързани с думата Селвер

Не питай лятото за мен

Навярно ме променя всяка дума.
И всяка въртележка в лунапарка.
Броя различията помежду ни.
И начините, по които не очаквам.

Не питай лятото за мен, не питай.
Невидими са редовете.
Каквото нямаме, е скрито
в стихотворение със слънчогледи.

От себе си направих книжни птици.
Повтарям името ти, за да свърши.
Между да има и да няма смисъл.
Между да имам и да нямам нищо.

А другото са някакви въздишки
и нищо неразбиращи елени.
За другото е трудно да се пише.
За другото ми трябва време.

Дължини

Не зная колко дълга е душата,
дали е сън или река.
По-важна ѝ е чистотата.
По-важно е да няма кал.

Очите ми са дълги седем дена
и седем нощи без една.
Зависи колко дъжд ще се излее.
И на каква цена.

Страхът се мери от земята.
Страхът е с форма на квадрат.
А как измервате тъгата?
Със шепи ли или от бряг до бряг?

Пресмятам корабите в мене.
И техните платна.
Раздялата е дълга вена.
Очакването няма дължина.

Зеленото е мерна единица.
Измерва липсата на сняг.
По-дълга от луната и звездите
е само мисълта за тях.

Защото

“Ağrımasa bilir miydim, yüreğimin yerini…”
Nilgün Marmara
“Ако не болеше, щях ли да знам точното място на сърцето…”
Нилгюн Мармара

Защото съм от друга песен.
А нотите са със затворени очи.
По-лесно те усещам без завеси.
Каквото нямаме, ще продължи.

Идея нямам колко е голямо
сърцето на един петнист елен.
Дали забравяме по равно?
Дали ме има в утрешния ден?

Защото всяка устна боледува
от думи, казани наум.
Заставам между птиците и чувам –
едно море ме вика в полусън.

От лодките се уча на прозрачност.
Душата е най-тихият компас.
Представата за теб е синя мачта.
А корабът съм аз.

Като бездомност
Далечното е дълго три минути.
Но само със затворени очи.
Ако сега не се изгубя.
Ако си нося всичките врати.

Ще се науча ли да дишам
през облак и зелен квадрат?
Ще побера ли всички липси
в един-единствен листопад?

Защото да ти липсва някой,
е все едно да не разбираш как
запращаш мислите нататък,
а вятърът ги връща пак и пак.

И все едно, че си бездомен.
А трябва да си купиш сал.
Но нямаш сънища за продан,
а всичко друго си раздал.

източник:o4itenatygatasazeleni.blogspot.com

И пиша думи
Селвер

Разбира се, че трябват дъждове.
Разбира се, че розите ме чуват.
Познавам всички южни ветрове.
Не ме е страх от дълги думи.

Разбира се, че трябват брегове.
Разбира се, че рибите се влюбват.
И щом не можеш да ме разбереш,
не значи, че не съществувам.

Разбира се, че трябват сини дни.
Едно небе. И нищо, нищо друго.
Сама си правя къща от мъгли.
Защото са бездомни всички думи.

Понякога от всичко ме е страх.
И пиша думи. Пиша. Пиша. Пиша.
Човеците ме плашат. Затова
понякога след полунощ съм птица.