Публикации свързани с думата спомени

“Забравени спомени…” – Таня Симеонова – ambarr

Измислени чувства и сложни дилеми,
изчезнали сенки по прашния път,
неискрени думи, изгубено време,
а птиците някъде волно летят…
А някъде още усмихват се хора,
събуждат се в утрото с нова мечта,
душите им волно се реят в простора,
живеят със обич, без страх, суета…
Измислени чувства и болки ненужни,
изплували сенки от лепкав сумрак…
Сега са далечни и толкова чужди…
Изхвърлих ги вече..Забравих за тях…
Сега съм свободна, отново живея
и вечер във мрака рисувам звезди,
а утре със слънцето пак ще изгрея,
в небето, където се раждат мечти…

източник:личния профил на авторката във facebook

Любэ-“Позови меня тихо по имени”

Вечността е някъде в някое друго измерение,в някой друг живот.Тук и сега са само грехът и несъвършенството на душите ни.
Хора идват.Хора си отиват.Едни дават.Други само взимат.Това е непрестанен кръговрат.
Но има и такива едни много трудни са откриване специални хора, с които душата ти чувства съвършения полет над грозното и тленното.
Души,които се познават от някой друг живот и не са се забравили.
Но всичко е преходно.И тогава е тъжно.И боли.Много.
Позволено ни е да задържим само краткия миг.И спомените.Другото изчезва.
До следващия наш живот.Може би.
Надявам се да се намерим отново.Защото сме се обичали отвъд безкрая.

Липсвате ми.Много.

“Липсва ми”-Мира Дойчинова – irini

19a854e36cc500e528b301fc68046cfe555

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани…
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.