Публикации свързани с думата стихове

Небето ми напомня за дъжда, а
дъждът ми напомняше за теб, а
ти ми напомняше за мен.

източник: facebook:Мърлявият блог на един спретнат човек

Поезията ме спасява
от не един и два проблема,
от хора с незавидна карма,
от нежелана лоша тема.
И някъде във висините,
където странно ме издига,
намирам пристан при душите,
които пишат друга книга.
Съмишлениците намирам,
без кръчма, ресторант и маса,
зад маските ги анонсирам…
Със тях сме си от сродна класа.
В калабълък и в суетата
не е житейското ми място.
В изкуството и в красотата
аз търся смисъл и изящност.
Сега, недейте и допуска,
че няма да река ” наздраве”
със чаша вино, но напусто
при мене време не минава.
Поезията ми помага
в красивото да се прикрия,
да се стопя и да избягам,
и после да се преоткрия.

4 септември 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Харесвам хората, каквито са,
по връзки и по ранг не ги премервам,
защото всеки прави чудеса,
щом е дошъл в пространство
триизмерно.
Добър да е. От всекиго урок
аз също мога някой ден да взема.
Животът на Земята ни е в срок-
да го превърнем в хубава поема.
Дали обичам, питам се, врага?
Тъй както тук Христос е проповядвал.
Това не знам, признавам си сама.
Навярно не, ала не го и мразя.
Стоя над дребноликите неща,
приключа ли обаче – се не връщам.
Открия ли си сродната душа,
не я забравям и не се обръщам.
Дори събития да ни делят,
аз си я помня и си я обичам.
Във този интересен Божи свят
с фенера Диогенов търся личности.

16 юли 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Палатите на моите мечти
отдавна се изпълниха с реалност
и нищо, че не влезе първо ти,
ала дойде, в сърцето ми остана.
След всичките сезони на любов,
които после в стихове заключих,
и вярвах в следващия благослов,
ала и той с поезия приключи.
И тя бе толкова високо! Връх!
Недостижим за ранга на мъжете.
Не позволих дори да газят мъх
в пътека към палати непревзети!
Дори малко различен от това,
с което аз пространствата изпълвах,
ти стопли се от моите слова,
от ласката ми и от мойта същност.
И тук остана. В мойте светове,
със своя облик, но с допирни чувства.
Сега не те мечтая, а снове
една любов, преливаща в изкуство!

25 април 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

През прозореца навън,
светът в луда надпревара диша,
реват метални возила,
но чужда ми е тяхната надменност.
Ала едно напъпило дърво събужда мойте
сетива. И става с мене чудо – изгрява
светлина – божествена, над мен се
спуща.
Сърцето ми към тебе тръгва лудо,
не знае то трънливи пътища, прегради,
разлиства пролетни дървета,
Вселената избухва и превръща в обич!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Душа моя,
родена от божествено дихание,
моя сила, мъдрост
и красиво вдъхновение,
не се побираш в земни разстояния.
Не ме изпитваш
и не ме засрамваш. Понякога и тежко
наранена в себе си държиш ме здраво и
дори ми казваш:„браво”!
И с добрата сила ме понасяш като
невеста с дар дарена,
носиш ме над красотите земни при птици
райски, верни
да видят и да познаят,
че съм Христина, от Бога благословена!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката