Да си отидеш
поисках.
Дъждът не спря
да вали
във очите ми.
Вятърът
се обърка –
задуха
във всички посоки.
И… времето спря.
Повиках те.
Затворих
кръга.
източник: страницата на авторката във facebook
Да си отидеш
поисках.
Дъждът не спря
да вали
във очите ми.
Вятърът
се обърка –
задуха
във всички посоки.
И… времето спря.
Повиках те.
Затворих
кръга.
източник: страницата на авторката във facebook
“Това е филмът. Друго няма.”
Валери Петров
Човешка, простичка, банална,
развиваше се любовта.
Макар и тъй сантиментална,
отдън душа ме трогна тя.
Тя в мен събуди всички болки.
И там, върху екрана бял,
въртяха се на двете ролки –
въртеше се животът вял.
Въртяха се в една окръжност
прощални погледи, слова.
А пък на мен ми беше тъжно
и без това, и без това…
Но някой захихика в здрача
и аз се сепнах изведнъж:
на мен се смееха – че плача…
Измъкнах се. Валеше дъжд.
Аз бавно тръгнах в този злобен
град, пълен с присмех, дъжд и дим,
щастлив, че още съм способен
да се разплача и от филм.
1968
източник:literaturensviat.com
Днес разбрах, че моята приятелка Весела си е отишла от този свят.
Трудно ми е да говоря за нея в минало време. Трудно ми е да се сбогувам.
Тя обожаваше да преподава математика на децата. Децата също я обожаваха.
Съпруга, майка, баба.Човек, който ще липсва до безумие на своите близки, на своите приятели.
Ще я запомня като Човек, който винаги е бил ангажиран със случващото се в нашата клета родина. Като Човек, който винаги е отстоявал мнението и позицията си. Като Човекът, който всяка година, за рождения ми ден, ми изпращаше най-сърдечни пожелания и снимка на бяло цвете от своята приказна градина. Този малък жест на внимание ми стопляше сърцето. Преди три седмици и аз и честитих рождения ден, а сега се сбогувам с нея.
За разлика от много други тя не си криеше главата в пясъка. Беше смела, борбена и винаги намираше добра дума за кураж и утеха,която да каже на нуждаещ се.
Ех, Весе, как ще те прежаля и тебе…
Светъл ти път скъпа приятелко… светъл ти път…знам, че си се борила до последно за още малко време…
Весела си имаше страничка във фейсбук, в която публикуваше от време на време. Позволявам си да споделя тук нещо написано от нея преди няколко години. Снимката е от нейната градина.
“Честита Нова година!
Иска ми се да ви кажа, че тя ще е по-добра от изминалата.
Всъщност, това ще бъде едно обикновено клише, което нищо не означава. Годината ще бъде като предишната – за някои чудесна, за други – не чак толкова. За мен лично изминалата година беше чудесна. Макар че преживях доста страшни неща. И макар че известно време си мислех, че умирам. Не, не съм оздравяла. Но изведнъж разбрах, че всичко може да свърши изведнъж. Разбрах колко много време съм изгубила да се ядосвам за дреболии, да водя безкрайни мислени разговори с хора, които са ме наранили, да кроя нелепи планове как да си върна обидата или унижението. не че съм отмъщавала, на мен ми минава лесно. Но лошите мисли са отровили доста голяма част от дните ми.
Повярвайте, нямате време!
Не пилейте времето си да боледувате, да страдате, да се ядосвате. Започнете още сега – напишете отдавна отлаганото писмо, научете се да правите хляб, обадете се на приятел, за който все не ви остава време.
Аз лично продължавам да плета чорапи.
И започвам да уча немски.
И се опитвам да харесам студа, макар че ужасно мразя зимата. 🙂
Усмихнете се.”
Весела Йонкова
Петъци черни.
Съботи спрели.
Нищо модерно –
сняг от неделя.
Времето няма
цел и посока.
Петък за двама
вече е стока.
Сняг от неделя.
Скъпо – от утре.
Как се споделяше
събота сутрин?
източник: facebook
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
източник: personally-creation.catsboard.com/* (авторът не е потвърден)
И какво от това, че без тебе се чувствам нежива?
И какво от това…
Планините са вечни уж, но също умират.
Просто времето крачи по-бавно при тях.
И какво от това, не успях да живея във приказка…
Няма нищо. Няма нищо. Нали?
Само обич си имах…Беше толкова истинска.
За това ли сега така живо боли?
Може би грешно побързах да тръгна.
Може би грешно разбрах…
Самотата сега ме очаква зад ъгъла.
Тази топла и влюбена в мен самота…
Ти недей да си спомняш. (Аз знам, че го можеш…)
А и аз съм си свикнала да те забравям.
Неведнъж съм целувала острието на ножа.
Неведнъж съм пробождала твойта липса от ляво.
Аз ще плача за теб, но това е нормално.
Ненормално е друго – че се случи така.
Любовта е …безочлива. И много брутална.
Любовта май ме мрази.
И какво от това?
източник: caribiana.blogspot.com