на моя внук Джулиан
Слънцето рисува твоите черти
и усмивката ти – извор чист звъни.
Заговориш ли със нежен глас,
птиците се спират тук , при нас.
Засиява твоето лице,
във щастие струи
и сърцето ми в младежки ритъм
пее и тупти.
Благодаря ти , Господи!!
Велик си ти!
За този дар – благословен,
с който ни дари.
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
на съпруга ми
Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евредика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз – река пенлива,
за тебе бродове ще мина…
А ти към мене все ще тичаш
и моѝта дързост ще те пали.
Изстрадана, след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!
източник: изпратено ми лично от авторката
Бели кокичета крият чела,
детски сълзици, къс светлина,
бели кокичета шепнат в душата ми,
пролетно грее слънце в сърцето ми.
Толкова нежност
и красота
създал си на тази земя,
Господи?
По-светли и чисти ,
моите приятели,
огласят деня ми –
рапсодия нежна.
източник: изпратено ми лично от авторката
Какво ли не си сторила за мен,
загрижена за мене всеки ден!
Как радостта от болка си делила,
кога си спала и не спала,
стоя и като слънчева дъга,
за да съм това, което съм сега!
А аз, какво ли можех да ти дам-
едно смирение и детския си срам,
че не съм те слушала докраѝ
и пропуснах нещичко маѝ,
това което щях да имам до безкраѝ,
в моя маѝчин и човешки раѝ…
Мило ми е , че за мене толкова се ваѝка
и станах като теб щастлива маѝка.
Но ето, днес, и миг без теб не мога,
усещам и вътрешната си тревога!
С теб съм и добра ,и силна,
с обич и желания обилна.
Ставам силна с твоѝта сила само!
За това със плач съм благодарна,
мила моя мамо!
източник: изпратено ми лично от авторката
Изгаряй ме със шеметна любов,
от вечността да съм пленена.
И всеки идващ ден да бъде нов,
от изгрева безсмъртна песен.
От слънце да иззидам къща
и птица в скута ми да каца,
да ме поглъща грижа хорска
и болката им
с обич да разтварям…..
А вън родопска вечер да се спуща,
звездите да запалва с таен знак.
Южнякът да покълва всяко цвете
и медени кавали
да слизат във съня ми.
от стихосбирката “Усмихнати небеса “
източник:изпратено лично от авторката
„ Една земя с целувки и вулкани – това си ти „
Пабло Неруда
Една земя събудих с любовта си
и в мен се съживиха корени далечни.
Със житни класове населих
да милват ручеите вечни,
моята земя!
Родопско злато е земята ми,
разсипано в хълми ,равнини.
И синьото е боднато
в небето,
и пъстра песен като наниз
окичва моите гърди….
Една земя
от близкото до края,
от изгрева до късен мрак,
и стига ми дори
на вечерта покоя ,
на хляба твой,
насъщен, драг…..
……
Една земя !-погача свята
и виното
в лозниците й вика …
И песента ми –
пречистено злато
в нечия гайда извива….
източник:изпратено лично от авторката
