Публикации свързани с думата 19
Emma Marrone – “Trattengo Il Fiato” /превод/
“…La differenza è netta
Tra il tuo vivere e I miei sensi
Il tuo vivere e I miei sensi…”
“Причината да ме няма”- Caribiana
Понякога усещам, че ме няма…
Така ме няма, че дори дъждът
не пада върху мен, а подминава.
И аз сама във себе си валя.
Не знам къде съм. Сигурно до тебе.
(Така бих искала да съм до теб…)
А този дъжд разресва с остър гребен
косите на соленото небе.
Изгубила съм се…
(Ако съм с теб, пази ме.
Пази ме, моля те! Самичка не успях…
Навярно съм дошла да си те взема
обратно във вълшебния си свят.)
Вали. Аз виждам дъждовете.
Не виждам само себе си в дъжда.
Дали защото някак си сърцето ми
е станало прозрачно от тъга…
Или защото облаците горе
от мен самата знаят по-добре
че между всички непознати земни хора
аз съществувам само да съм с теб.
източник: caribiana.blogspot.com
“Ще си поискам обич”- Caribana
(И щастие. За теб.)
Различно е… Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът – и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали – без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса…
Или пък просто е последната надежда…
източник: caribiana.blogspot.com
“Нещо след нищо”- А.А.
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден –
не зная.
Завесите тежки не дърпам.
Затворих се вкъщи.
Така казват, че често минава.
Да бъдеш сам в своите мисли.
След като началото среща
края си свой.
След като всичко привърши
на думи, но не и на чувства.
Аз така още ден, два ще остана.
На тъмно във къщи.
Имам много да трия.
Не говоря за спомени –
те имат вечната сила.
Чувства смятам да трия,
понеже бъдеще с тебе
не виждат.
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден-
не зная.
Удобен оказа се ъгълът,
диванът, подът…столът, леглото.
Удобен е ъгълът,
да издишаш своите чувства с издишки…
Но голям съм и зная,
че винаги идва нещо…
След нещо!
източник: facebook страница:Малкият поет в големия свят
“Таралежите са странни птици…”
“Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…
Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е… Ритнаха ме… Полетях малко… Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването.
Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях…
Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка…
Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи… Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц.
А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в… Смисъла на живота си. Да… И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж…
Време ми е… да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.”
Из “Амазонката на Варое” от Боян Биолчев*
източник: inlife.bg
