Публикации свързани с думата 19

Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден –
не зная.
Завесите тежки не дърпам.
Затворих се вкъщи.
Така казват, че често минава.
Да бъдеш сам в своите мисли.
След като началото среща
края си свой.
След като всичко привърши
на думи, но не и на чувства.
Аз така още ден, два ще остана.
На тъмно във къщи.
Имам много да трия.
Не говоря за спомени –
те имат вечната сила.
Чувства смятам да трия,
понеже бъдеще с тебе
не виждат.
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден-
не зная.
Удобен оказа се ъгълът,
диванът, подът…столът, леглото.
Удобен е ъгълът,
да издишаш своите чувства с издишки…
Но голям съм и зная,
че винаги идва нещо…
След нещо!

източник: facebook страница:Малкият поет в големия свят

“Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…
Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е… Ритнаха ме… Полетях малко… Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването.
Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях…
Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка…
Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи… Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц.
А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в… Смисъла на живота си. Да… И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж…
Време ми е… да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.”

Из “Амазонката на Варое” от Боян Биолчев*

източник: inlife.bg