Публикации свързани с думата 7592.67

Ще те обичам тихо. И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие…
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите…

Когато тихо спуска се нощта
и този град заспива уморен,
ще питам всяка мъничка звезда
къде си ти и мислиш ли за мен…

И само листите под моите пръсти
и моливът, докосващ ги с тъга,
зловещо тишината ще разкъсват,
за да напомнят колко съм сама.

Но тази самота – не ще разсееш,
защото, щом опиташ да преминеш
пропастта, която ни разделя
ще те погълне тя… и ще загинеш.

… Във друг живот – ще съм ти любовта.
Ти в този – ще ми бъдеш наказание.
Остава ми единствено това
да те обичам тихо.

И от разстояние…

източник:facebook

Коя орисница ме е проклела
дом да създам, но да не бъда у дома?
Душата е премръзнала от студ, трепереща,
а аз съм чужда, тъжна и сама…

Кой къща построена “дом” нарича?
Как къща в дом уютен се превръща?
Домът е радост, трепетно обичане…
и там, където искаш да се връщаш…

Домът е хляб и сол! И топлина!
И две ръце, в които да притихнеш…
И фар със чудна звездна светлина,
чертаещ пътя бял към твоя пристан…

източник:facebook

Ако ти дам парченце от дъгата
поръсено със капчици роса,
ще ми дадеш ли ти лекарство
за душата, което да лекува самота?

Ако ти дам парченце от небето
поръсено със сребърни цветя,
ще ми дадеш ли билка за сърцето,
която да помага в любовта?

Ако ти дам парченце от луната
поръсено със сребърни звезди,
ще ми дадеш ли светлината,
която да ме води до зори

Ако ти дам силно рамо,
с доблест и кураж обляно,
и поглед устремен в безкрая,
ще изчакаме ли мирно или да гадая?

А ако ти дам и свойта вяра
И я поръся с чисти намерения,
Ще ми дадеш ли чудна дарба,
С която да лекувам огорчения?

Накрая ще ти кажа свойто име.
Ще го прошепна тихо във нощта.
А ти, ако желаеш запомни го,
А ако не – аз няма да тъжа…

Не искам нищо да ми даваш,
не искам дарове безчет,
с усмивка сутрин ти да ставаш
за мен ще е голям късмет!

Не ще ти дам лекарство за душата,
което да лекува самота
дори да ми дадеш парченце от дъгата,
поръсено със капчици роса…

Не мога да ти дам аз туй що,
на мен самият му е нужно,
парченце малко, елексир,
а за душата кървав пир.

автор: неизвестен
(ако имате информация за автора на произведението,моля свържете се с мен чрез формата за контакт)

източник:facebook