Публикации свързани с думата 7592.67
“Ако ти дам парченце от дъгата…”
Ако ти дам парченце от дъгата
поръсено със капчици роса,
ще ми дадеш ли ти лекарство
за душата, което да лекува самота?
Ако ти дам парченце от небето
поръсено със сребърни цветя,
ще ми дадеш ли билка за сърцето,
която да помага в любовта?
Ако ти дам парченце от луната
поръсено със сребърни звезди,
ще ми дадеш ли светлината,
която да ме води до зори
Ако ти дам силно рамо,
с доблест и кураж обляно,
и поглед устремен в безкрая,
ще изчакаме ли мирно или да гадая?
А ако ти дам и свойта вяра
И я поръся с чисти намерения,
Ще ми дадеш ли чудна дарба,
С която да лекувам огорчения?
Накрая ще ти кажа свойто име.
Ще го прошепна тихо във нощта.
А ти, ако желаеш запомни го,
А ако не – аз няма да тъжа…
Не искам нищо да ми даваш,
не искам дарове безчет,
с усмивка сутрин ти да ставаш
за мен ще е голям късмет!
Не ще ти дам лекарство за душата,
което да лекува самота
дори да ми дадеш парченце от дъгата,
поръсено със капчици роса…
Не мога да ти дам аз туй що,
на мен самият му е нужно,
парченце малко, елексир,
а за душата кървав пир.
автор: неизвестен
(ако имате информация за автора на произведението,моля свържете се с мен чрез формата за контакт)
източник:facebook
“Да имаш на кого да се усмихнеш…”-Ariadna
Да имаш на кого да се усмихнеш.
Да се разплачеш, без да те е срам.
И той да знае, и да чува
викът ти, скрит във поглед ням.
Да знаеш, че за теб ще се изправи
потънал във стъкла, във руинѝ,
в коѝто сам си го поставил.
В коѝто знае само да боли.
Да стъпи с крачка, после с две.
И с неоткъснати очи от тебе.
Задъхан във нозете ти да спре.
Да те прегърне. Като бебе.
Да имаш за кого да помечтаеш,
когато си заровил в прах копнежи.
Да те въздигне и да те погази.
Да вдигне целия ти гняв, да те разнежи.
И неговата обич да е обещание.
Не от онези, дето носят вечност.
Да те прегърне, може и веднъж, обаче,
да те потъне, и да е безбрежно.
Да имаш за кого да дишаш.
Да бъдеш. Да се бориш.Да си ТИ.
В откритите си рани да го сложиш.
Дори да знаеш, колко ще боли.
И всяка глътка обич да отпиваш.
Не с устни, а със сърце, със сетива.
И тази жажда в теб да не умира.
В това е смисъла. В това.
източник:facebook
“Понякога съм тъжна”- Таня Симеонова
Понякога съм тъжна, много тъжна,
понякога крещя от самота,
понякога в пространството замръзват
куп неизказани на глас неща…
Понякога мечтая за обичане
без „сигурно”, „ако” и „може би”…
Понякога те искам до отричане…
Понякога от липси ме боли…
Понякога изгубвам се във нищото
и идва черна мисъл да ме отведе,
към пропастта от сивото безличие
без спомен, без начало, без „къде”…
Понякога съм тъжна , много тъжна,
понякога крещя от самота…
Без обич не оставяй да замръзна,
че после мога много да боля…
27.01.2015 г.
източник:личния профил на авторката във facebook
