Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
източник: personally-creation.catsboard.com/* (авторът не е потвърден)
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
източник: personally-creation.catsboard.com/* (авторът не е потвърден)
Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така…
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
източник: caribiana.blogspot.com
“Отдавна свикнах да си тръгвам сама – от лоши връзки, лицемерни приятелства, неправилни хора и места. Разделите са тъжни като есента. Но и също като нея са необходими. Човек трябва да се научи да си тръгва навреме, преди да натежи обидата и да отрови всички хубави спомени. Трябва да си отиде, когато се почувства ненужен, за да не се превърне в нещо, което не е. Всъщност всяка раздяла е едно ново начало, един нов път , един нов шанс да съберем парченцата и да се изградим отново. И да се преродим по – мъдри и може би по – щастливи. И колкото и да тъгуваме, винаги ще има утре, когато със сигурност ще се усмихнем. А щом има надежда, значи нищо не е изгубено. Важно е да продължаваме да вярваме и да обичаме! Въпреки всичко и всички! Завинаги!”
Таня Симеонова
източник: страницата на авторката във facebook
Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.
Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.
източник: личният профил на автора във facebook
Светът е малък колкото тъга –
не се побира истината в нея.
Копнее всяка лодка за брега.
Но колко лодки приютява кеят?
Животът е безумно справедлив
и всяко нещо винаги се връща –
за някой пясъкът е просто сив,
за друг
е много повече от къща.
из “Любов до синьо”
източник: личния профил на автора във facebook