Да си отидеш
поисках.
Дъждът не спря
да вали
във очите ми.
Вятърът
се обърка –
задуха
във всички посоки.
И… времето спря.
Повиках те.
Затворих
кръга.
източник: страницата на авторката във facebook
Да си отидеш
поисках.
Дъждът не спря
да вали
във очите ми.
Вятърът
се обърка –
задуха
във всички посоки.
И… времето спря.
Повиках те.
Затворих
кръга.
източник: страницата на авторката във facebook
Днес се превърнах
във цвете.
С нежност
докосвах,
и погледи
зли
за кратко
усмихнах.
Днес се превърнах
във обич
и слънце изгря
след
мрачните дни.
източник: allegrialis.blogspot.com
Любовта при мен
вече не прави завои
и не ми дава среща
на ъгъла.
Не е цвят заскрежен,
нито бисер в очите ми,
не е камък в сърцето на някого,
нито вино горчиво,
нито птица ранена,
не е паднал есенен лист.
Тя изгрява!
Тя изгрява със утрото,
и дарява усмихнато дните ми!
Тя е мак
разцъфтял.
Любовта при мен
вече не прави завои.
източник:личния профил на авторката във facebook
Любовта ми тъгува
и сърцето самотно,
стаено очаква
един поглед,
един миг,
една секунда
от твоя живот –
отнесен
от дълго пътуване.
Планини.
Реки.
Морета и океани.
Градове и мегаполиси
отнемат те
от любовта ми.
И се връщаш
като всеки път,
но различен,
обещаващо
верен.
А любовта ми
отново тъгува
и като от разказ на Маркес
гледа през теб
скрила
самотно сърцето.
Allegrialis
2013, ІV
източник:личния профила на авторката във facebook