Нещата са прости,
когато обичаш.
Прегръщаш всеки недостатък.
И той е топъл.
Сладък.
Твой си.
Пасва на извивките на тялото ти,
почти колкото пасва на извивките на душата ти…
Нещата са сложни,
когато не обичаш.
Отблъскваш всички достойнства.
Виждаш ги.
Цениш ги.
Ръкостискаш се с тях.
И после, и после, и после
отстъпваш ги
на някой друг.
източник: страницата на авторката във facebook
Тихите битки на силните хора
не са придружени от бойни викове.
Нито от звуци на хладен метал.
Нито са битки със враг.
Силните хора се смеят със глас,
но беззвучно воюват…с живота.
С отреденото. С невъзможното.
Тихите битки на силните хора
винаги са твърде лични.
Често остават затворени под кожата. Блъскат се в органи.
Разкъсват неврони.
Борят се за време.
За търпение.
За щастие.
Тихите битки на силните хора
са различни. Но всеки път са тихи.
И само, само други силни хора
със други тихи свои битки
могат да познаят тази тишина.
Да я усетят. Да облекат твоите доспехи.
Да развеят твоето знаме.
Да забравят за миг тишината на своята битка. За да чуят твоята.
Тази армия се брои на пръсти.
Тя не е призована. Дошла е със сърце.
И ако трябва ще ти го заеме.
Защото знае, че силните хора дълго не падат, но случва се да рухнат отведнъж…
Тихите битки не спират.
Дори и след спечелена война.
Доспехите не се свалят.
Посоката се сменя .
Вече не си войн, а армия за друг.
Защото си чул битката му.
И знаеш как звучи отвътре.
Защото някой, някога ти зае сърце.
И има нужда да развееш знамето му,
нищо че не те зове.
Тихите битки на силните хора
не са придружени от бойни викове.
Но ако имаш късмет,
точно в тази тишина,
ще чуеш думата “Приятел”.
И тя ще стигне
да се чувстваш
победител.
източник: фейсбук страницата на авторката
Моногамия –
да обичаш достатъчно себе си,
за да не си изневеряваш с други хора.
източник: страницата на авторката във facebook
Моля ви, не закъснявайте!
За разговор, за среща, за любов!
Понякога минутите са важни
и костват цял един живот.
Не закъснявайте за думи нужни.
Когато нечие мълчание боли,
най- близките си стават чужди,
и никога несрещнати дори.
Не закъснявайте за допира на длани.
Или за поглед. За прегръдка даже.
Душата има свои тайни,
които няма как да ви разкаже.
Не закъснявайте за обич, ако в мрака
единствена стои като светило.
Дори да е готова да ви чака,
сърцето има свое си мерило.
Не закъснявайте, дори минута,
че всяка следваща секунда ще боде.
Животът винаги ще чака.
Но някой ден… и той ще спре.
източник: страницата на авторката във facebook
Оказа се ужасно сложна
науката на моето сърце.
Уж смесвах само бяло с черно,
а все преливаше от цветове.
Понякога примесвах скришно
химични елементи, непознати
и бълваше от колбата ми, пищно,
ефекта на разбитите миражи.
След всеки изпит знаех всичко,
и всеки следващ бях невежа.
Дори еднаквите си грешки,
повтарях упорито със надежда.
Оказа се ужасно сложно
да давам обич правилна, безгрешна.
Оказа се, е невъзможно,
така да ме обичат…честно.
Научих си урока, този път.
И няма да обичам, обещавам.
А утре,щом изпита ме светът
ще се опитам пак да го забравя.
източник: страницата на авторката във facebook
На всичко се учи човека.
На крачки, на стръмно, на бяг..
На думи , на ноти, на болка ..
На бурно море и на бряг.
На нощи в които трепери,
на празни, усукани дни .
Как грешно везната му мери,
когато сърцето гори.
На всичко се учи човека..
С ръце да твори чудеса.
И как надълбоко да крие
най – важните, скъпи неща.
Да мрази набързо ,да съди полека.
И всеки ден урок да е нов.
На всичко, на всичко се учи човека.
Кажете как се учи на.. любов.
източник: facebook
