Skip to content
  • Начало
  • За контакти
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми

Публикации свързани с думата caribiana

“Имам седем тона умора…”- Caribiana

10/01/2020

Имам седем тона умора по себе си.
И едно недоверие, на всичко отгоре.
Продължавам да пиша по звездните дневници,
а така да не ми се говори…
Да си хвана багажа и тръгна на някъде…
Май на никъде по – е за мене.
Стига вече търпене и чакане.
Имам нужда от свое си време.
Тази седемтонна умора – нахалница
ми тежи по клепачите вечер.
И сама се почувствах на себе си странна.
А пък тя ми лежи във ръцете.
Ще ми писне на шапката, още малко остава.
И тогава ще хукна на някъде.
Като стана пак себе си, ще се върна навярно.
Ако има кой да ме чака.

източник: facebook*

“Не се оправдавам”- Caribiana

21/10/2019


И какво от това, че без тебе се чувствам нежива?
И какво от това…
Планините са вечни уж, но също умират.
Просто времето крачи по-бавно при тях.
И какво от това, не успях да живея във приказка…
Няма нищо. Няма нищо. Нали?
Само обич си имах…Беше толкова истинска.
За това ли сега така живо боли?
Може би грешно побързах да тръгна.
Може би грешно разбрах…
Самотата сега ме очаква зад ъгъла.
Тази топла и влюбена в мен самота…
Ти недей да си спомняш. (Аз знам, че го можеш…)
А и аз съм си свикнала да те забравям.
Неведнъж съм целувала острието на ножа.
Неведнъж съм пробождала твойта липса от ляво.
Аз ще плача за теб, но това е нормално.
Ненормално е друго – че се случи така.
Любовта е …безочлива. И много брутална.
Любовта май ме мрази.
И какво от това?

източник: caribiana.blogspot.com

“Грешен адрес”- Caribiana

13/09/2019


Тази Земя ми е твърде голяма.
Или пък аз съм си твърде сама.
Някой е казал “Светът е за двама”.
Значи че не е за мен този Свят.
И Той го разбира. И Аз го разбирам.
Тоест – разбрахме се. И после…какво?
Светът безхаберно върви и си свири,
а аз безхаберно пътувам. На стоп…
С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
със тихия смях на някакъв дъжд.
И ми е чисто, красиво и празно…
(Тук следва баналната римичка – Мъж.
Но както разбрахме – него го няма.
С две думи казано – каква Свобода…)
Светът си е сложил табелка ” За двама “.
И страшно надменен си вири носа.
То, всъщност, до там му стигат очите.
Ако можеше само да види Отвъд,
където живея сама със мечтите си
и някакви тайни градини цъфтят
щеше набързо да махне табелата,
щеше със мен да пътува. На стоп…
Но не вижда Светът. Този Свят е от слепите.
И кротичко следва своя си ход…
Ами…толкова. Май че това е…
Сигурно аз съм си твърде … сама.
Не че Земята е твърде голяма.
Просто съм сбъркала нещо Света..!

източник:facebook*

“И път обратно няма…”- Caribiana

08/09/2019

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така…

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

източник: caribiana.blogspot.com

“Където и да е”- Caribiana

11/05/2019


Пак си търся път между звездите.
Пак избирам със затворени очи.
Знаеш ли, така ми се отлита…
Точно колкото ми се мълчи.
Искам да изгубя всичко. Всичко!
И да си направя свобода.
Всички спомени със боцкащи иглички,
всички думи, всички имена,
всички обичи, които ме раниха,
всички обичи, които не разбрах,
всички чувства с маски като стихове,
всички мои тъжни чудеса…
Искам някой някъде да ме извика.
Да приеме моята ранимост.
И да ме обича. Тихо. Тихо.
Някой, който иска да ме има.

източник: caribiana.blogspot.com

“Писмо до април”- Caribiana

11/05/2019

Не ме разнежвай толкова…
Не ми се влюбва.
Или поне не още. Не сега.
Сега ми е красиво да се губя
по тихите пътечки на нощта.
Да срещам себе си.
Да се обиквам.
Да си прощавам. И да си отивам.
Да бъда аз. Да бъда никой.
И точно за това да съм щастлива.
Засей ми само няколко глухарчета,
а после ги завий със ветрове.
Да могат вместо мене да изплачат
най-трудните ми тайни страхове,
най-дългите мълчания от обич
и най-неизговорената болка.
Сънувай ми поеми. И художници.
Но, моля те, не ме разнежвай толкова…

източник: caribiana.blogspot.com

Следваща страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (80)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
Search for:

Архив

    banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

    Copyright © 2025 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.