Публикации свързани с думата caribiana

Заключвам всяка еретична мисъл
че бих могла да съм обичана.
Не съм поредно име в списъка.
Отричай ме, отричай ме, отричай ме!
Счупи звездите в нощното небе.
То трябва да е много тъмно!
Сърцето ми не е сърце,
а просто някакъв си мускул.
Душата ми не е душа,
защото, казваш, сме материя.
Не вярвам вече в чудеса,
за да не бъда лековерна.
Разбий Луната! Мразя я!
Тя е за жалки романтици.
От днес съм друга. Не летя.
Върни крилете ми на птиците.
А после просто ми кажи:

– Защо не се усмихваш вече?

Не се ли сещаш? Точно ти…
Да съм ти близка! Не далечна!
Обаче вече не съм аз.
Което бях, съм променила.
Не ме харесваш и така?
Добре. Чудесно. Сбогом, мили.

източник:caribiana.blogspot.com

Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И… няма дъжд…Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
—
Защото няма дъжд, ще заваля.

източник:caribiana.blogspot.com

Аз съм толкова, толкова влюбена
в аромата на дъжд по листата…
Цяла нощ на сън съм се губила
между шепот на вятър и капки.
Цяла нощ по тревите съм стъпвала
босонога, с коси разпилени.
Мълчаливо дърветата шушнеха
свойте тайни зелени поеми.
По ръцете ми плъзваха длани
тънкосребърни лунни лъчи.
От среднощния дъжд над поляните
заискряваха мокри звезди.
Аз се влюбвах до лудост в дъжда,
във водата, дошла от небето.
А когато се съмна, разбрах –
цяла нощ съм се влюбвала в тебе…

източник:caribiana.blogspot.com

Наистина не съм жена…Аз съм
една изгубила се лунна нимфа.
Живея само и единствено насън.
Наяве се затварям в стихове…

Навярно за това и не можах
да свикна някак с любовта на хората.
Тя ми е тежка…И така болят
пречупените ми простори…

Но няма как да се завърна у дома.
Раздадох си пътеките. Отдавна.
Сега си имам само тишина.
И никой, при когото да остана.

източник:facebook

Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби – влюбва се…и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и…не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и … не вярва…
-Ще те боли. – повтарям – Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда…

Сърцето ми не слуша…И обича.
Не се сърдИ, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.

източник:facebook