Етикет: caribiana

“Понякога,когато те очаквам…”-Caribiana

Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам…
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс
с очи
със…всичко
и цялата изтръпвам –
да ме чуеш
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има –
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл-
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та…исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.

 

източник:facebook

“Защото някой ден ще ме намериш…”- Caribiana

c3e406dd9bdaffd0cb7fd876f73ae4db1

Защото някой ден ще ме намериш
(съвсем случайно, без да си ме търсил)
заспала във цветчето на черешата
и ще познаеш, че съм аз по устните…

 

Които пазят името ти непокътнато.
Сънуват как ги галиш с топли пръсти.
Приличат на преди секундичка целунати.
И искат да са твои. Непрекъснато.

 

Които те прошепват на разсъмване.
Мълчат те целодневно и нарочно.
Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.
И имат вкус на захар и на обич.

 

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.
От мекотата им. От жажда. От доверие.
Ще знаеш, че ме има.
И живееш,
защото някой ден ще ме намериш…

 

източник:facebook

“Среднощен дъжд…”- Caribiana

 

Среднощен дъжд и топъл шоколад.
Сънят е някаква подробност…
Отдавна съм отвикнала да спя.
Откакто притежавам всички облаци.
Откакто свикнах да не ме боли
от думи и за хора без значение.
Откакто мога да броя до три,
преди да стана на стихотворение.
Откакто си отглеждам пълнолуния
във ъгъла на тесния прозорец.
От както Тишината ме целува
по-нежно от най-нежния любовник.
Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.
Тогава се научих да не спя.
Сега се уча само на забравяне.

 

източник:facebook

 

“Подари ми тази тишина…”- Caribiana

88ad68f7fc1f2bb5873a2b2f8e603ed6222
Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича.
А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно.

 

източник:facebook

“Безсилни думи”- Caribiana

b5d86c0d224ef662aeb942e1db50dca2qqq

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
“Обичам те” … не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям…

 

източник:facebook

“Знаеш ли,мое вълшебство…”- Caribiana

2d7de121cec5f347f6f51d19c4283f08

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи…
И ми е страшно разнежено…
И ми е пълно с мечти…
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия…
Само
аз и ти
ти и аз…
И ръцете ти, влюбени в мене…
И аз цялата – влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе…
Аз – задъхана от обичане,
ти – притихнал във мене без дъх,
а наоколо – шепот, заричане,
и…заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти – със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе…
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи…
Как утихвам от обич…И нежност…
Как те искам…
Не знаеш…нали…

 

източник:facebook