Публикации свързани с думата caribiana

Понякога усещам, че ме няма…
Така ме няма, че дори дъждът
не пада върху мен, а подминава.
И аз сама във себе си валя.
Не знам къде съм. Сигурно до тебе.
(Така бих искала да съм до теб…)
А този дъжд разресва с остър гребен
косите на соленото небе.
Изгубила съм се…
(Ако съм с теб, пази ме.
Пази ме, моля те! Самичка не успях…
Навярно съм дошла да си те взема
обратно във вълшебния си свят.)
Вали. Аз виждам дъждовете.
Не виждам само себе си в дъжда.
Дали защото някак си сърцето ми
е станало прозрачно от тъга…
Или защото облаците горе
от мен самата знаят по-добре
че между всички непознати земни хора
аз съществувам само да съм с теб.

източник: caribiana.blogspot.com

(И щастие. За теб.)

Различно е… Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът – и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали – без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса…
Или пък просто е последната надежда…

източник: caribiana.blogspot.com

По улиците никне само лед.
Ръмжат колите като бели мечки.
Над къщите виси едно небе
без капка цвят. И много тежко.
Снегът не пожела да си върви.
Полегна върху клоните като безделник.
А във земята сънени треви
се гушат в корените на дърветата.
Това е. Зима. Странен пейзаж.
От бяло погледът ми оглушава.
Измислям слънцето. Измислям и цветя.
Измислям птиците. И оцелявам.

източник:caribiana.blogspot.com

Тя отива да спи. Тя трепти от умора.

Този ден беше пълен със хиляди “не!”.

Натоварен до празно от хора и хора

и препълнен до горе с посивяло небе.

А нощта се разсипва прозрачно с мъглата.

Жълти призрачни лампи светят навън.

Тя съблича от себе си бавно тъгата

и гримира очите си с ягодов сън.

А леглото е тихо. С нацъфтели лалета.

С много място за нейния Той.

Тя се сгушва до него (поне във сърцето си).

И сънува любов. Сънува любов.

източник:caribiana.blogspot.com

“Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve ”
***
The moral of “Snow White” is “Never eat apples”.
Lemony Snicket

Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки… Няма лимони.
Аз какво да ги правя…Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина…
При това – до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш…
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме…

източник:caribiana.blogspot.com

на Данка

Така го чувствам – много уморен.
Без капка сила да ми бъде Ангел.
Навярно му е писнало от мен.
До лудост. И до отчаяние.
Навярно му се иска да си тръгне,
но няма как … това му е съдба.
Крилете му са тъжни и помръкнали
и даже не опитват да летят.
Не знае със какво ме е заслужил.
И аз не знам защо ме е избрал.
Знам само, че е много, много тъжен.
Най-тъжният от всички на света.
И мисля, не той трябва да ме пази.
Как би опазил мен от мен..?
—
Прегръщам го и го тихичко погалвам
изгубилите блясъка криле…

източник: caribiana.blogspot.com