Публикации свързани с думата caribiana

От тук до тъничката ос на хоризонта
светът изглежда малък и послушен.
Не му личи, че причинява болки.
Нощта го е прегърнала. Той се е сгушил.
Небето горе му реди звездите си,
повярвало внезапно в тишината му –
почти вселенска и почти космическа.
Почти като усещане за щастие.
Но всичко е ужасно мимолетно
и хубавото свършва все без време.
Не ми се вярва вече във вълшебства.
Нито във хората. Ни в любовта.
Ни в тебе.

източник: caribiana.blogspot.com

Понякога усещам, че ме няма…
Така ме няма, че дори дъждът
не пада върху мен, а подминава.
И аз сама във себе си валя.
Не знам къде съм. Сигурно до тебе.
(Така бих искала да съм до теб…)
А този дъжд разресва с остър гребен
косите на соленото небе.
Изгубила съм се…
(Ако съм с теб, пази ме.
Пази ме, моля те! Самичка не успях…
Навярно съм дошла да си те взема
обратно във вълшебния си свят.)
Вали. Аз виждам дъждовете.
Не виждам само себе си в дъжда.
Дали защото някак си сърцето ми
е станало прозрачно от тъга…
Или защото облаците горе
от мен самата знаят по-добре
че между всички непознати земни хора
аз съществувам само да съм с теб.

източник: caribiana.blogspot.com

(И щастие. За теб.)

Различно е… Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът – и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали – без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса…
Или пък просто е последната надежда…

източник: caribiana.blogspot.com

По улиците никне само лед.
Ръмжат колите като бели мечки.
Над къщите виси едно небе
без капка цвят. И много тежко.
Снегът не пожела да си върви.
Полегна върху клоните като безделник.
А във земята сънени треви
се гушат в корените на дърветата.
Това е. Зима. Странен пейзаж.
От бяло погледът ми оглушава.
Измислям слънцето. Измислям и цветя.
Измислям птиците. И оцелявам.

източник:caribiana.blogspot.com

Тя отива да спи. Тя трепти от умора.

Този ден беше пълен със хиляди “не!”.

Натоварен до празно от хора и хора

и препълнен до горе с посивяло небе.

А нощта се разсипва прозрачно с мъглата.

Жълти призрачни лампи светят навън.

Тя съблича от себе си бавно тъгата

и гримира очите си с ягодов сън.

А леглото е тихо. С нацъфтели лалета.

С много място за нейния Той.

Тя се сгушва до него (поне във сърцето си).

И сънува любов. Сънува любов.

източник:caribiana.blogspot.com