По улиците никне само лед.
Ръмжат колите като бели мечки.
Над къщите виси едно небе
без капка цвят. И много тежко.
Снегът не пожела да си върви.
Полегна върху клоните като безделник.
А във земята сънени треви
се гушат в корените на дърветата.
Това е. Зима. Странен пейзаж.
От бяло погледът ми оглушава.
Измислям слънцето. Измислям и цветя.
Измислям птиците. И оцелявам.
източник:caribiana.blogspot.com
Тя отива да спи. Тя трепти от умора.
Този ден беше пълен със хиляди “не!”.
Натоварен до празно от хора и хора
и препълнен до горе с посивяло небе.
А нощта се разсипва прозрачно с мъглата.
Жълти призрачни лампи светят навън.
Тя съблича от себе си бавно тъгата
и гримира очите си с ягодов сън.
А леглото е тихо. С нацъфтели лалета.
С много място за нейния Той.
Тя се сгушва до него (поне във сърцето си).
И сънува любов. Сънува любов.
източник:caribiana.blogspot.com
“Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve ”
***
The moral of “Snow White” is “Never eat apples”.
Lemony Snicket
Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки… Няма лимони.
Аз какво да ги правя…Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина…
При това – до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш…
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме…
източник:caribiana.blogspot.com
на Данка
Така го чувствам – много уморен.
Без капка сила да ми бъде Ангел.
Навярно му е писнало от мен.
До лудост. И до отчаяние.
Навярно му се иска да си тръгне,
но няма как … това му е съдба.
Крилете му са тъжни и помръкнали
и даже не опитват да летят.
Не знае със какво ме е заслужил.
И аз не знам защо ме е избрал.
Знам само, че е много, много тъжен.
Най-тъжният от всички на света.
И мисля, не той трябва да ме пази.
Как би опазил мен от мен..?
—
Прегръщам го и го тихичко погалвам
изгубилите блясъка криле…
източник: caribiana.blogspot.com
Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните…ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли…направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто…времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато осъзнаеш, че ме няма.
източник: caribiana.blogspot.com
Заключвам всяка еретична мисъл
че бих могла да съм обичана.
Не съм поредно име в списъка.
Отричай ме, отричай ме, отричай ме!
Счупи звездите в нощното небе.
То трябва да е много тъмно!
Сърцето ми не е сърце,
а просто някакъв си мускул.
Душата ми не е душа,
защото, казваш, сме материя.
Не вярвам вече в чудеса,
за да не бъда лековерна.
Разбий Луната! Мразя я!
Тя е за жалки романтици.
От днес съм друга. Не летя.
Върни крилете ми на птиците.
А после просто ми кажи:
– Защо не се усмихваш вече?
Не се ли сещаш? Точно ти…
Да съм ти близка! Не далечна!
Обаче вече не съм аз.
Което бях, съм променила.
Не ме харесваш и така?
Добре. Чудесно. Сбогом, мили.
източник:caribiana.blogspot.com
