Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И… няма дъжд…Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
—
Защото няма дъжд, ще заваля.
източник:caribiana.blogspot.com
Аз съм толкова, толкова влюбена
в аромата на дъжд по листата…
Цяла нощ на сън съм се губила
между шепот на вятър и капки.
Цяла нощ по тревите съм стъпвала
босонога, с коси разпилени.
Мълчаливо дърветата шушнеха
свойте тайни зелени поеми.
По ръцете ми плъзваха длани
тънкосребърни лунни лъчи.
От среднощния дъжд над поляните
заискряваха мокри звезди.
Аз се влюбвах до лудост в дъжда,
във водата, дошла от небето.
А когато се съмна, разбрах –
цяла нощ съм се влюбвала в тебе…
източник:caribiana.blogspot.com
Наистина не съм жена…Аз съм
една изгубила се лунна нимфа.
Живея само и единствено насън.
Наяве се затварям в стихове…
Навярно за това и не можах
да свикна някак с любовта на хората.
Тя ми е тежка…И така болят
пречупените ми простори…
Но няма как да се завърна у дома.
Раздадох си пътеките. Отдавна.
Сега си имам само тишина.
И никой, при когото да остана.
източник:facebook
Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби – влюбва се…и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и…не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и … не вярва…
-Ще те боли. – повтарям – Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда…
Сърцето ми не слуша…И обича.
Не се сърдИ, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.
източник:facebook
Разплаквал си ме… Но за теб си струва.
За теб си струва до последната сълза.
(Сега ела и дълго ме целувай
за да забравим колко те болях.)
Забравял си ме… Знам, че се преструваш.
Защото си ме спомняш и на сън.
(Целувай ме. Целувай ме. Целувай ме.
И бавно ме събличай от страха.)
Осмисляш ме. А аз…
а аз ти вярвам.
Така не вярвам даже и на себе си.
(Целувай ме разнежено и бавно.)
Един на друг
със тебе
сме си вечности…
източник:facebook
Любовта ми боли. И се свива във ъгъла.
Плаче тихо. И плаче сама.
Ослепяла отново…и пак се излъгала.
Няма сили за повече. Знам.
Хайде, стига, любов.Преглътни си сълзите.
Изправи се. Да, знам, че боли.
Но сме глупави двете. И вярваме в приказки.
(Кой не вярва в красиви лъжи?)
Хайде, стига, безумнице! Нека си тръгваме.
Той не иска ни мен, нито теб.
Да, излишни сме. И да – тъжно е.
Или пък…всъщност не е.
Тъжно беше достатъчно време.
И достатъчно време боля.
Ти си цялата в рани. Аз – до смърт уморена.
Не е тъжно. А просто е край.
източник:facebook
