Публикации свързани с думата caribiana

“Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve ”
***
The moral of “Snow White” is “Never eat apples”.
Lemony Snicket

Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки… Няма лимони.
Аз какво да ги правя…Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина…
При това – до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш…
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме…

източник:caribiana.blogspot.com

на Данка

Така го чувствам – много уморен.
Без капка сила да ми бъде Ангел.
Навярно му е писнало от мен.
До лудост. И до отчаяние.
Навярно му се иска да си тръгне,
но няма как … това му е съдба.
Крилете му са тъжни и помръкнали
и даже не опитват да летят.
Не знае със какво ме е заслужил.
И аз не знам защо ме е избрал.
Знам само, че е много, много тъжен.
Най-тъжният от всички на света.
И мисля, не той трябва да ме пази.
Как би опазил мен от мен..?
—
Прегръщам го и го тихичко погалвам
изгубилите блясъка криле…

източник: caribiana.blogspot.com

Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните…ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли…направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто…времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато осъзнаеш, че ме няма.

източник: caribiana.blogspot.com

Заключвам всяка еретична мисъл
че бих могла да съм обичана.
Не съм поредно име в списъка.
Отричай ме, отричай ме, отричай ме!
Счупи звездите в нощното небе.
То трябва да е много тъмно!
Сърцето ми не е сърце,
а просто някакъв си мускул.
Душата ми не е душа,
защото, казваш, сме материя.
Не вярвам вече в чудеса,
за да не бъда лековерна.
Разбий Луната! Мразя я!
Тя е за жалки романтици.
От днес съм друга. Не летя.
Върни крилете ми на птиците.
А после просто ми кажи:

– Защо не се усмихваш вече?

Не се ли сещаш? Точно ти…
Да съм ти близка! Не далечна!
Обаче вече не съм аз.
Което бях, съм променила.
Не ме харесваш и така?
Добре. Чудесно. Сбогом, мили.

източник:caribiana.blogspot.com

Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И… няма дъжд…Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
—
Защото няма дъжд, ще заваля.

източник:caribiana.blogspot.com

Аз съм толкова, толкова влюбена
в аромата на дъжд по листата…
Цяла нощ на сън съм се губила
между шепот на вятър и капки.
Цяла нощ по тревите съм стъпвала
босонога, с коси разпилени.
Мълчаливо дърветата шушнеха
свойте тайни зелени поеми.
По ръцете ми плъзваха длани
тънкосребърни лунни лъчи.
От среднощния дъжд над поляните
заискряваха мокри звезди.
Аз се влюбвах до лудост в дъжда,
във водата, дошла от небето.
А когато се съмна, разбрах –
цяла нощ съм се влюбвала в тебе…

източник:caribiana.blogspot.com