Счупеното носи щастие…
На кого? Кога? Къде?
На парчета или с трясък?
Или пукнато на две?
А останките замитат ли се?
Или слепват се в едно?
Счупеното разделило ли е
неразделното? С какво
после търсиш да загладиш
и порязваш ли се пак
щом застанеш на ръба си
в смелостта на оцелял?
източник: профилът на авторката във facebook
Не мога да изчистя и това е…
Харесвам си прашинките в главата
До блясък не излъсквам пода,
така по-трудно се и пада.
В бананова обелка скрих си
зрънце измислица и чакам –
след колко време ще разлисти,
ще оцелее ли без театър?
Във хаоса на гардероба
ума по-лесно си намирам.
Аз никога не съм била на мода,
а шареното ми отива…
В завивките петнайсет по леглото
(защото все ми е студено)
се гушат демони, тефтери,
огризки от любов, дантели.
Веднъж подреждах и накрая
кънтеше кухо, беше страшно,
подхлъзнах се в чистотата
и стана тъмно, тъжно, ясно…
източник: личния профил на авторката във facebook
Когато е толкова тъмно
светулките хиляди в мен
запалват надежда за утре,
за цветен и нетъжен ден.
Дъждовните капки нали са
онази природна тъга,
която в студа си привлича
ръката към друга ръка?
източник:личния профил на авторката във facebook
Морето е най-истински грим –
отмива ми всички съмнения,
съблича ме гола по стих,
а най ми отива да стена.
За рокля от пяна аз бих
се сринала в счупена мида,
че колко ли ще боли
щом на брега ще съм винаги!
Светът би бил толкова тих
без шум на море и без острови.
От крясък на птица до стих
делят ни прашинки неистини.
Със пясък заривам страха,
че вятърът все го открива.
Родената в буря съдба
безкрай ще люлеят вълните.
източник:личния профил на авторката във facebook
От утре ще спра да пуша,
от утре сутрин ще тичам,
от утре ще си повярвам,
че по-леко ще дишам.
От утре даже ще готвя,
от утре няма да пия,
ще правя дълги разходки,
от утре ще съм магия!
От утре ще съм все права,
от утре ще се усмихвам,
от утре няма да бързам,
от утре ще съм стихия!
От утре ще лягам рано,
да има време да се заричам:
Ще съм с вселена по-малко,
но няма да те обичам!
18.07.2017 г.
източник:личния профил нан авторката във facebook
Камък на равния път,
ягодка, скрита в тревата,
бледа дъга изведнъж,
плиснала се по небесата.
Млечната пяна в река,
тръни по пръстите смели,
глупав смях в тишина,
погледи онемели.
Бързо премина през мен,
полъх разпери ми шала,
имах на птица криле,
а в очите ни – ято….
Той е юнският дъжд,
тиха пътека в гората,
капка на устните му съм,
толкова, толкова жадна…
източник:личния профил на авторката във facebook
