“Без рима”- Димитрия Чакова

Научи ме да танцувам,
а не знаеше стъпките.
Гласът ти ме топлеше,
когато слънцето
беше сърдито.

Мисълта ти
ме следваше строго,
когато изгубих ума си,
за да ме пази.
Да не се изгубя.

Обсипа ме
с пролетно ухание,
а не познаваше
имената на цветята.

Скъса хастара на страха,
за да си ушия нова рокля
за празника.

Ти дори не разбра
какво направи за мен . . .

източник:интернет (стихотворението е запазено от мен преди много години и не мога да посоча първоначалния източник)

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *