Забързани понякога нататък
към някоя разрошена мечта
прескачаме момента без остатък,
пропускаме оставена следа,
забравяме за леки обещания,
затваряме очи за тежестта
на миналите грешки – предписания
към вярната посока във нощта…
Забързани, минутите надбягваме,
а всъщност, те се състезават с нас
за онзи смисъл, в който сме повярвали,
че винаги остава още час –
едничък час, и после ще се втурнем
към някоя разрошена мечта…
Но няма време. Няма утре.
Щастливи сме единствено сега.
източник: личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: