на съпруга ми
Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евредика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз – река пенлива,
за тебе бродове ще мина…
А ти към мене все ще тичаш
и моѝта дързост ще те пали.
Изстрадана, след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!
източник: изпратено ми лично от авторката
Можете да коментирате чрез: