В бъдеще време
Някой ден ще сме точно като от мой стих.
Аз ще съм същата – свободна и луда.
Ти ще си същия – усмихнат и тих.
Общият сбор – необяснимо чудо.
Ще сме преживели всичките катаклизми,
ще сме прескочили с лекота драмата.
А светът ще е красива измислица,
сътворена от нас – двамата.
Ти ще ми бъдеш отново небе.
Аз ще ти бъда Луна по мярка.
И ще се срещаме тихо, за по кафе,
на ъгъла на една звездна пряка.
Някой ден ще си преразказваме спомени –
тези, които живеем сега. Ти и аз.
Размечтах ли се много? Не се смей, моля те.
Само те заобичах на глас.
източник:facebook/личния профил на авторката/
Можете да коментирате чрез: