Доверие, разпънато на кръст.
Това е моята Голгота.
Виси душата, а околовръст
кипи, бушува Той – животът.
На гвоздеи от нежност и тъга,
и прикована с вяра и надежда,
пищи измъчената ми душа
и нищичко край нея не поглежда.
И няма милост. Тук ще си вися,
дорде погубя своето безверие.
Самотна върху кръста си стърча.
Дори разбойниците са свалени.
Можете да коментирате чрез: