“Голямото ти сърце някой ден ще те погуби…” – Валентина Йоргова

– Голямото ти сърце някой ден ще те погуби.
– Нима искаш от мен да го хабя с малко любов? Не обичам прахосничеството.
– Не. Само да се пазиш повече.
– И да издигна стени, вместо мостове?
– Недей да строиш мост до всеки. Така лесно ще те стигне предателството.
– Зад стените то е най-опасно. Не искай да предам себе си.
– Пази се. Само това казвам.
– От какво те е страх?
– От теб самата. Че ще си навредиш. Никой не е умрял от предпазливост.
– Но именно тя е убила най-много мечти и доброта.
– Не всичко, което виждаш, е каквото изглежда.
– И не всичко е такова, за каквото го набеждаваш. Откажи се. Няма от какво да ме пазиш.
– Не осъзнаваш. Не те пазя от другите. Пазя те от теб самата.

Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите. Които са останали на тъмно заради ледените ветрове на случванията. Усмихваш се. И на най-осакатените, и на онези, чакащи с нож зад гърба да те уцелят. И забравяш вината и обвиненията й. Ръката е винаги протегната. Към онези, които имат нужда да я хванат. Защото носиш за дар прошката в очите си.
И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. Защото не признаваш друга слабост, освен егоизма и закоравялата нежност.И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души.
Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки.
Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Любовта към теб те пази от счупване.
И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.

– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна. Да го хабиш с по-малко обич преждевременно ще те убие.
– Страх ли те е?
– Теб страх ли те е?
– Не.
– Тогава и мен не ме е.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.
– Знаеш.
– Знам. Обичам те.
– Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.

източник: facebook

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *