Едва ли подозираш колко много,
обичам те, и колко се страхувам,
ужасявам се от думичката сбогом,
и от вида на…
“мъртви пеперуди.”
Затова понякога се свивам,
сгушвам се във себе си и… чакам,
чувството за липса да отмине
късмет да имам…
Да забравя!
Да мога да се върна пак при тебе,
а мислите ми лудо криволичат,
нещо, като смъртоносен жребий.
Дилемата е:
“Смърт” или обичане?!
Опитвам да убия страховете си,
завръща се отминалото време,
заключвам те дълбоко във сърцето си
с надеждата да те запазя в мене!
Идея нямаш – колко много,
болят дълбоко страстите ми луди,
ужасявам се от думичката сбогом
И…
пазя в мене,
живи “пеперудите!…”
Можете да коментирате чрез: