Всяка сутрин изгрявам в деня си –
малко сънена, ужким сърдита,
че душата ми нейде в съня си
иска още за миг да поскита…
Но към обед се стягам сериозно,
сякаш всичко разчита на мен,
а пък аз съм оназ – невъзможната,
дето тика напред този ден…
Но следобед съм вече във форма,
няма грешка, почти се събудих,
преизпълних отгоре и нормата!
Как успях?… Даже аз се учудих…
Боже, вечер е… Точно накрая.
Ето, вече съм някак щастлива,
че и този ден мина в безкрая,
а пък аз оцелях. И съм жива.
През нощта вече ставам стихия,
покорявам дори светове,
и съм аз, и съм цяла магия,
и летя, и съм твойто небе…
Много малко остана за сън…
Но пък само в луната живея…
Ето, вече се съмва навън!
Няма страшно. И днес ще изгрея.
И добре, че е тоз кръговрат,
и добре, че изобщо не спира…
Дни и нощи, във целия свят
все се търся… И все се намирам.
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: