За пo-разумната минавам аз –
над себе си защото имам власт
и мога да шептя, вместо да викам,
и несъгласна — да се съглася,
и бясна – вътре, вън – като роса
усмивка в погледа ми да поникне.
Ръката ми, готова за плесник,
все милва нечий подъл грешен лик,
зашлевила жестоко мен самата.
Ядът, заседнал като буца зла
във гърлото ми, с опрощаващ глас
теши злосторника, строшил душата ми.
Едвам я сдържам да не гръмне в мен.
Но искам да живея в мир свещен
с теб, Свят със крехко мъжко самочувствие!
Презирай кротостта ми, ала знай –
смирението на една жена
е по-непостижимо от изкуство.
източник: интернет
Можете да коментирате чрез: