Животът е по-силен. Продължава.
Дори когато много ни боли
една надежда тихичко изгрява
и става слънце. За да изгори
в лъчите си най-черната омраза,
и всеки страх докрай да заличи.
Не, никой Бог с война не ни наказа.
Сами си я измислихме. Нали?
Животът е по-истински обаче.
По-смислен. Изначален. Упорит.
Със стъпките на бъдещето крачи,
в очите на децата ни е скрит,
в ръцете ни – прегръщащи небето
и в думите, прошепнати с любов.
Където ни боли, ще никне цвете.
И в този свят ще донесе живот.
Можете да коментирате чрез: