За празника – да има топлина.
Да сложим хляба и солта на масата.
В душата ни да грейне светлина.
Да има обещание за щастие.
Да можем до конец да си простим.
Да можем до безкрая да забравим.
Озмразата да мине като дим.
А завист и дребнавост – да оставим.
Да се смалим, пред всичко по-голямо,
пред птиче и дете, да се смирим…
Единствено във погледа на мама
да се открием, и да се родим
и все да се предаваме нататък
като звезда, прозряла небесата…
Раздаващи се без остатък…
И Бог да се роди – в сърцата ни.
източник: личнич профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: