– Знаеш ли защо Господ събира людете, Алтънчице?
– Зная – да са не сами. Той и животните събира. Даже той не е самин. Със Свети Петър и с ангелите си другарува, щото от самотия погрознява сърцето.
– Не е само да се множат, либе. Всеки трябва да е добър с другия, да си казват всичкото в лицето, за ръце да се водят през стръмнините, да си прощават и да се обичат.
– Път си ми и дом мой, и сърце мое, Дойчине! На мен ми стига сламено възглаве да ми шумоли, да ми спомня колко слънца са се изтъркулили откак се познаваме. Хляб и сол да имам, ама с тебе да ги ям. Ти и Йова ми стигате и душата ми е спокойна. Друго не искам. Другото са дивотии и прищевки женски.
Из ” Обич”, Ивелина Радионова
източник:страницата на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: