Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета
в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.
Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.
Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: