Моравата на младостта бе равна,
зелена,хармонична като длан,
която те ласкае и ти дава
идеята да крачиш вечно там…
Отминахме я.В своите посоки
поехме поотделно и сами.
Ти изпотъпка пътища дълбоки,
аз полетях към звездни висини…
Моравата-изпълнена с надежди,
назад остана и отдавна залиня.
А тя бе всичко-нежната хармония,
която прекосихме в младостта…
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: