Мълчи ми се, но не като на теб
и не защото се отказвам да разбирам.
Изгубеното е назад, а аз напред.
Не търся смисъл – той самичък ме намира.
Не искам да съм белег от лъжа
или очакване заключено в килия.
Сънувам и наяве свобода.
Завързана, съвсем не съм щастлива.
Мълчи ми се. Мечтая тишина,
в която да разтворя същността си
без страхове от загуби, вина и самота.
Вселената сляла с вятъра дъха си.
Мълчи ми се. Не искам да боли.
Хвърчило е душата ми. Полита!
Не ме е имало в живота ти почти,
а ще ме има ли? Мълчи! Недей ме пита!
Можете да коментирате чрез: