“Най-тихо е”-Ивелина Никова

 

Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.

 

Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.

 

Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…

 

из „ Копнеж по слънце“

източник:личния профил на авторката във facebook.com

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *