“Намери ме, любов”- Христина Въчева

Намери ме , любов,
толкова силно е твоето слънце,
че изгаря крилете понякога.
Сега съм дърво многолистно
и твоята нежност като изгрев
върховете ми светли огрява.
И пак тя, онази, омайната,
се свлича в нозете ми – корени
и света многолик благославя.
Ти си тази, дето гониш
от житните снопи плявата,
за да блесне зърното, плодното
в хляба тържествен молебен…
Колко нощи трябва
към теб да вървя,
за да стигна зората,
на водата говора да чуя
и шепота на птиците да разбера?
Аз съм тази, дето
сърцето ти с обич облича.
Плиснал ручей с невидима сила,
светлина и жребий в деня ти,
благослов, за живота разлистен!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *