Малцина наистина знаят тайна на това да можеш да общуваш с другите хора. Ние се учим на това изкуство практически цял живот. Някои са по-възприемчиви и искат да напредват, други по не им се отдава, не успяват… От какво в крайна сметка зависи? Зависи от това дали си готов да проявиш гъвкавост да се променяш или си твърд и упорит и се инатиш да наложиш твоето нещо, въпреки че във всеки случай усещаш, че нещо не му е съвсем наред. По темата може да се напише много, но тук ще спомена някои основни неща, според както съм ги усетила.
Най-напред
Ако искаш да влезеш в близък контакт с някого, ако искаш да бъдеш негов приятел, първо и единствено условие е да спечелиш сърцето му. А след като си го спечелил, да цениш това и да се отнасяш с почит, любов и уважение. Трябва да покажеш, че заслужаваш близост. Че цениш свещеността на сърцето на човека. Сърцето е свещена територия. Там се влиза тихо и на пръсти. Трябва да свалиш калните ботуши, да оставиш егото на вратата, да не се правиш на интересен, да почиташ и обичаш. С други думи трябва да отвориш и ти сърцето си, да допуснеш да станеш уязвим. В противен случай ако те допуснат, ако ти дадат близост, ще нараняваш безогледно човека.
Ние сме свидетели ежедневно на такива случаи, в които някой допуска някого в сърцето си, а той след като е бил допуснат не цени възможността и не уважава близостта, която е получил. Той ще влезе с кални галоши, ще се повърти, ще поогледа, па ще ти се изпикае, изака, ще оригне, ще пръдне и ще ти се изплюе на свещеното място, а после ще се прави на жертва, ако му реагират с болка! Може би това е една от основните причини хората да ходят затворени един към друг, да няма любов и приятелство между тях и да цари безлюбие и хладнота.
Ако се усещаш един от тези, знай, че хората могат да ти простят, но може би никога няма да се отворят отново към теб.
След това
За да общуваш с някого, преди всичко е необходимо да говорите на един език. Така че, за да дойдеш по-близо до някого, трябва да говориш на неговия език, за нещата, които него го интересуват и вълнуват. Ако ти говориш на суахили, а той на телугу, всеки ще си вибрира в неговия облак и няма да имате допирна точка. Ти си си на една планета, човекът на друга. С други думи, дори тези неща, които вълнуват човека, на теб да не ти значат нищо, ти приемаш да се занимаваш с тях, в името на това да имате контакт. Тогава вие ще можеге да дойдете до някаква форма на единство, на заедност.
В процеса на идването до единство, до заедност, става така, че или ти ще го дръпнеш към теб и твоя начин или той ще те дръпне към себе си и неговия начин. Започва, да кажем, някакъв процес на асмилация, в който по-грубото трябва да изгори, за да се даде път на по-финото. Така че ако ти си носител на по-грубото, ще трябва да се откажеш от него, и да опиташ да култивираш да отгледаш в себе си по-финото. Тук винаги се пораждат конфликти, защото всеки иска да запази идентитет и не се и замисля дали трябва да пожертва единството (направо го жертва). Не иска да се откаже от неговите неща, в името на заедното.
Може и да има начин всеки да запази неговите възгледи и въпреки това да дойде до единство с друг човек, но аз лично не го знам. Винаги, когато е трябвало да се въвлека в нещо общо с някого, съм опитвала да видя дали моят начин е по-фин по благ, по-ефирен, или този на другия човек и ако моят начин не е по-добрият, не съм настоявала да го запазя. Винаги съм готова да се променям, да се уча да израствам.
И накрая, но не на последно място
За да приемеш някой човек за близък, трябва по подразбиране да приемеш, че той е окей, това което прави е окей, всичко му е красиво и ти го харесваш и обичаш и си съгласен с това. Нещо като доверие на кредит – аз те приемем, обичам и подкрепям, знам че ти няма да пикаеш в хола, няма да акаш по диваните, няма да режеш пердетата, няма да чупиш стъклата на прозорците на дома ни. Това са едни такива неписани неказани правила, които няма нужда да ти ги казват, те се подразбират. И тогава филмът започва. Ти с твоите очаквания към човека, които са по подразбиране, той с неговите.
Кога идват разочарованията? Когато виждаш, че той ака по диваните, чупи посудата, маже кал по стените на дома ви, изобщо нарушава неписаните и неказани изисквания за позитивно съвместно съжителство, за взаимност, за взаимопомощ и т.н. и това дълбоко те разочарова и/или наранява. Разочарованието може да бъде изразено с взривна емоционална реакция или с охладняване, в зависимост от темперамента, но със сигурност в някакъв момент ще има реакция. Иначе единият започва да се потиска пред другия, да не смее да се изрази.
Тук е добре да се отбележи, спрямо какво или спрямо кого е реакцията. Моите наблюдения сочат, че човек реагира на болката, не на другия човек. Реакцията е на това, което той прави, не на това, което той е. В такива моменти човекът, на когото му реагират, си казва – те не ме приемат, не ме искат тук! И тук идва другият въпрос – какво значи да те приемат, да те искат да си тук? И дали не приемат теб или това, което правиш. Много вероятно е ако смениш поведението, коригираш отношението и действията си, да се промени и отклика, който имат околните спрямо теб.
Всичко казано до тук касае само случаи, когато искаш да си с някого и да си част от нещо. Ако искаш да си сам за себе си и никой не ти трябва, няма нужда да се напасваш с никого. Но тогава и не търсиш да бъдеш заедно с хора.
източник: plovdivchanka.blogspot.com
Можете да коментирате чрез: