Когато разговарям с пеперудите
за нежните им тайни и желания,
душата ми за полет се събужда
и в погледа ми никнат разстояния.
Усещам се прозрачна и ефирна,
напук на всяка строга гравитация
и по инстинкт, за миг, преаранжирам
пространството с неповторима грация .
Живеят кратко, като пеперудите,
но и блестящо моите мечтания.
Как обожавам крехката им лудост
и пърхащите от копнеж изгнания.
Крилете пеперудени поръсват
с прашец от светлина и кратки пролети
ръцете ми. И сякаш не е късно
да сбъдна всички невъзможни полети.
И някой ден когато си отида,
това, че ще изчезна е заблуда.
От моята сърдечна какавида
ще се роди разкошна пеперуда.
източник:hulite.net
Можете да коментирате чрез: