От небесата сини Тангра гледал
децата си със български души.
Предсказвал им падения, победи
и брода преко Дунава неудържим.
Калявал мечовете им във битки,
главите да не свеждат пред врага.
Опашки конски, сплетени на плитки,
да веят буйно, стиснали в ръка.
Стрели свистели бързо над земята,
Растели нови укрепени градове.
По дирите на Аспарух тревата
покрила твърд, поена с кърви векове.
Над златни ниви гарвани летели,
реките тъмни рукнали като винò,
от женски плач и планини ехтели
и ден и нощ се сливали в едно.
До пепел я изгаряли хиляда пъти,
посичали в утроба детските сълзи,
омраза заискрявала в очите мътни,
но огънят в сърцата им останал да гори.
Препускат нощем черните коне…
Чертае Тангра на чедата си пътеки.
До днес отекват думите на Пагане:
„България, пребъдвай ти през вековете!“
*изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: